Тази сутрин гледах последните 2 предавания на X Factor в Nova Play, а довечера ще бъде излъчен един от първите наистина важни моменти в шоуто – епизодът, в който ще бъдат обявени истинските финалисти – по трима участници от четирите групи, или Final 12!

ОК, честно – на прослушванията, а дори и на тренировъчния кемп на X Factor имаше доста добри участници. Къде са се изгубили – не знам, но последните 24 (всъщност 22 след напускането на 2/3 от едната женска група и Рафаел), можеха да са далееееч по-силни. Не мога да преценя само едно нещо – дали мацките от новата гърлс групата е по-добре, че продължиха като група, или трябваше да са като самостоятелни участници.  Ето и причините, които ме карат се двоумя:

1. 100 % всеки трябва да е сигурен, че Албена, Деяна и Донна заслужават в момента да са в групата на жените, която щеше да стане умопомрачителна – представете си ги в компанията на Маги, Михаела и Анна! Това са най-добрите участници в първия X-Factor – то е ясно, че всички на този етап могат пеят, но те освен всичко изглеждат супер добре, което е не по-малко важно за едно бдъеща звезда.
2. От друга страна – ако горните шест мацки бяха в една група, трябваше да се лишим от присъствието на 3 от тях, докато сега – сигурен съм- всички продължават Половината като гърлс групата, другата половина (или по-скоро 2 от тях) – като самостоятелни певици.

Но, все пак, да видим какво се случва с групите. Стартираме с най-слабата група – тази на

26 +

Нищо интересно тук – половината нямат гласа, опита, „школовката” и уменията, да не говорим за желанието за борба, жаждата за победа и надеждата в бъдещето. Единственият участник, който значително се откроява е Александра-Сани. Втора е Нора, която също показва известна степен професионализъм, а за третото място трябва да се борят Боряна (която е наистина очарователна, има известни гласови способности, но за съжаление ограничени) и Мартин, който още ми е енигма, но определено има умения, самочувствие и сили да продължи. Мариела показа много голямо сърце и добър пример, имаше доста силни моменти, но смятам, ч еняма смисъл да продължава напред. Анастасия също се включи екзотично, емоционално и трогателно, но предаването навлиза в сериозен етап, на който тя едва ли ще липсва на някой.

Момчета

За съжаление, момчетата са втората най-слаба категория в първия X Factor. Тук има една единствена звезда и това е 14-годишният Богомил, който освен всичко, се държи далеч по-мъжкарски и джентълменски от батковците си. Да не говорим, че той е най-прецизен и силен във вокално отношение.

Владимир е другият фаворит при момчетата – прави ми впечатление добрият подбор на песните, които пее, артистичното му поведение, макар и да не си вярва толкова, и интересният му глас.

За третото място в групата, струва ми се, трябва да приложим принципа най-малкото зло – Кристиян и Людмил са прекалеееееено лигави, гей и несериозни, така че най-добре би било Рафи да продължи!

Групи:

Слабата селекция при момчетата означава, че единственият шанс на мъжкото присъствие в шоуто са групите. Ето защо е просто задължително момчешката банда да продължи, както и най-свежото и разчупено участие в X Factor – Ангел и Моисей. Те са нещо като българския Джедуард!

Момичетата в гърлс бандата са уникални – и като присъствие и като гласове (по-отделно) и като външен вид. От това, което чух като група от тях не съм обнадежден – успяха за нула време да си спретнат един малък кокошарник и смятам, че Поли трябва съвсем сериозно да им обърне внимание на това коя, кога и какво да пее, защото иначе ще ме разочароват. Но – гърлс бандата трябва да спечели, защото искам да ги гледам и след шоуто!

Момичетата:

Безспорно най-силната група в X factor – всяка от тях има уникален глас, носи нещо специално в себе си, интересна е и стои добре. Като се замисля, бих си представил всяко едно от момичетата тук, като победител в шоуто. И все пак – Маги и Михаела са поне с три сутиенени чашки пред останалите – и като опит/професионализъм и като гласови умения, да не говорим за външния вид, спокойствието и излъчването. От двете пък мааааалко по-симпатична ми е Маги, която постоянно се усмихва, уверена е в своите способности, справя се с всичко с лекота и е по-сладката от двете.

Битката за третото място в групата обаче ми е тотална мъгла – Прея има супер силен глас, чаровна и готина е, въпреки, че и липсва „професионализъм”. Анна съвсем спокойно мога да кажа, че е българската Кристина Агилера И на външен вид и като гласище. Лиляна е много силна, има най-интересния и странен глас в шоуто, но… има някакъв дразнещ момент в поведението й. Стела е уникално чаровна със своята отнесеност, странни реакции и абсолютното й неадекватно присъствие и поведение в шоу като X Factor. Тотален шемет! Но… може да пее съвсем малко.

Наистина не знам коя трябва да е трета, затова нека разделим участниците и да ги оценим в 3 категории – глас, присъствие и външен вид. Първият във всяка категория взима 4 т., вторият – 3 т. и така. Който има най-много точки накрая  - печели. И така, ето как ги виждам нещата аз:

И крайното класиране е…

Прея – 8 т.; Анна – 8 т.; Стела – 8 т.; Лиляна – 6 т.

Мноооого оспорвано Хаха. Добре, какво можем да направим? Гледаме само първите 2 позиции в трите категории и да видим къде може евентуално да има оспорване на първата позиция. Глас – Прея определено е най-добрата. Външен вид – Анна е безспорен фаворит. Присъствие – тук въпреки, че Стела е най-силна бих казал, че Прея има шанс да бъде по-интересна и екзотична . Макар и да не е много честно, смятам, че тук може да се направи компромис и така – трети в групата трябва да бъде Прея, или в краен случай Анна.

Финално – четирите ми фаворита за момента от четирите групи – Александра, Богомил, Гърлс групата, Маги!

Утре сутрин ще гледам повторението в Nova Play и да видим какво съм познал

От известно време насам, всички са вперили поглед във високия полет на дигиталните музикални лястовички – услугите Spotify и Pandora. Първата официално задмина iTunes като най-популярен доставчик на музика на Скандинавския полуостров, а пазарната оценка на втората е 3.2 милиарда долара – в пъти по-голяма от оценките на най-големите традиционни американски радиостанции и по-висока дори от музикалните Live Nation (2.1 милиарда долара) и Warner Music Group ($ 1.28 млрд.).

Въпреки, че и двете платформи постоянно правят интересни неща, привличат финансиране, имат повече от добри маркетингови позиции и за тях постоянно се говори, много хора все още не са сигурни, че именно подобни начинания са следващата стъпка в бранша, която на практика ще покаже на тек гийковете, че вече ТЕ са от страната на изоставащата индустрия.

Най-съдържателните притеснения са свързани с може би задължителния за компании, занимаващи се с дигитален бизнес, въпрос – работещ ли е бизнес моделът им, хората кефят ли им се наистина и ще успеят ли някога да излезнат на зелено? Само в рамките на един ден и около Spotify и около Pandora обаче се завъртяха доста приятни за ухото цифри:

Няколко (между 3 и 5) милиона евро печалба за 2010 г. очаква от Spotify анализаторът Мартин Скот. Сметките му не са лишени от логика, макар и да ми се струват прекалено кръчмарски – от около половин милион платени абонати (средно за 2010 г.) той е сметнал 45 млн. евро + още 13 милиончета от рекламни приходи на фриймиум пакета. 45 млн. долара са разходите за правата на музиката към лейбълите, а около 10 млн. били разходите за заплати, офиси, маркетинг и технологична поддръжка. Макар и приблизителни, цифрите са обнедаждеващи, имайки предвид, че Spotify стартира едва през 2009 г., през март 2011 г. отчете 1 милион потребители на платения пакет, а след като вече стъпи в САЩ бройката им е 1.9 млн. Освен това предстоят важни сделки с партньори и от двете страни на океана, или с други думи – нещата могат само да се подобряват.

А Pandora направо се чудят с какво по-напред да се похвалят:

Рекордна аудитория от 37 милиона абонати и 3.6 % от радиослушателите в САЩ изобщо

Рекорден ръст в “слушаните минути” – 1.8 милиарда часа

Тези двете по-горе означават, че повече хора са ги слушали още повече време, което се е отразило на приходите им така:

Общи приходи за 2011 г. – $ 67 млн. (+ 117 % година за година), от които:

$58.3 млн. от реклама (+118 %) и

$8.7 млн. от абонаменти и други (+112 %)

Очаква се компанията да излезе на лека печалба до края на 2012!

Както става ясно, двете компании работят по съвсем различни модели, що се отнася до приходите им, но поне засега тенденциите показват стабилен ръст, което е много хубаво, с изключение на това, че и за двете ние сме в рестриктид зоната…

Тотална лудница, някакво момче от някоя от осемте части на Лондон с ебаси гласа прави ебаси нещата! Хипер отнесено, леко педофилски-гей акцент, със силна подложка, размита между инди-фолк, електро-поп и дъбстеп рока. Определено влудяващ и обсебващо!   Почти никаква инфо за твореца, освен, че се казва Дан, артистичният му псевдоним е Bastille и има три парчета + ремикси към тях. Ето ги и трите, като Icarus ми е най-силното:

Евалата, Жоре! Тази вечер/сутрин ще принесем в жертва на Армията от орки две рунтави ДНБ агънца – едното бяло, другото черно!

Започваме със съвсем беличкото, чисто и нежно като сълзичка – нова гениална вокална симфония от London Elektricity, озаглавена Meteorites! Парчето си е истинска класика, в него пее Elsa Esmeralda и е първи сингъл от новия албум на Tony Colman, озаглавен Yikes! Проекта можеш да изтеглиш оттук , а ето го и приказното анимирано видео към песента:

Ето го и лошото, но по-симпатично и любимото ми агънце – агресивното черно ShellShock, което идва от холандското трио Noisia, подкрепени от самите Foreign Beggars! Доста криви бийтове, агресивен саунд и лудо милитари видео – парчето определено си го бива.

На всичкото отгоре, можеш да си го изтгелиш безплатно от SoundCloud. Преди това – виж клипчето:

Не просто разкъсващ бийт, криви, пронизващи слепоочието от вътрешната страна звуци и желание за самоубийствен хедбенг! Bass Cannon (да сигурен съм, че го знаеш) е новото на Flux Pavillion, което си има клипче, и в което своя нАучен труд и дългогодишен стаж в областта на звуковите експерименти е вложил и Doctor P. Парчето е легендарно!!! И си има съвсем достойна видео опаковка:

Докато чакаме трети албум от Калвин Харис, можем да чуем част от едно от парчетата, които ще бъдат включени в него - Bounce, със специалното вокално участие и Kelis.

След зверския проект на певицата FlashTone (който между другото излезе точно по това време миналата година), едва ли има по-добър стил за нея – спокоен, мелодичен електронен поп наситен с извънземни синтезатори, в който безтегловният й глас просто потъва. Парчето още няма видео, но съдейки по безпричинната ескалация на активност в Ютуб канала на Калвин тези дни, можем скоро да очакваме нещо weird от него. Ето го и парчето:

Нали си спомняш какво направи миналата година The One на Swedish House Mafia? Тази седмица попаднах на две циклични, приятни инструменталчета, които супер много ми напомнят един от най-големите денс химнове на 2010 г. и нищо чудно да се превърнат в клубните хитове на предстоящото  лято.

Започвам с по-интересното, дело на британския диджей Tim Mason – The Moment! Тракът вече се върти яко от едни от най-големите имена на клубната сцена, а на всичкото отгоре си има и ремикс от самия Steve Angello (първата минутка е скучна, можеш спокойно да я скипнеш):

Трака можеш да изтеглиш оттук

Въпреки името, си David Puentez е немски диджей, базиран в Кьолн, който също се опитва да си намери място под слънцето с грабващ и драматичен инструментал – Melodrama, като впечатление прави и друг негов трак – Angel. Така или иначе момчето си е наумило през 2011 г. да “blow the shit out of your ears”, както пише в Youtube визитката му. Мелодраматичният му хит звучи наистина масивно и нищо чудно да разтърси клубовете в цяла Европа това лято:

Никой изпълнител, никъде по света не може да си позволи да спечели публиката със само едно изпълнение – тоест да разчита, че зрителите на БНТ на финала ще чуят за първи път песента му, ще я харесат и ще пуснат скъпоценния есемес. Колкото и да е силно едно парче, в 99.9 % от случаите просто едно слушане не е достатъчно. Естествено, сигурен съм, че всяка от нашите звезди смятат, че тяхното парче е именно сред онези 0.1 %, които моментално ще пленят аудиторията. Та в момента трябваше отвсякъде да ни “обливат” тези парчета, точно както е и самата кампания по реалния финал на Евровизия – всеки претендент гледа да си уреди промо-турнета в няколко чужди страни, да се покаже по ТВ, радио, концерти, преса, за да може на финала вече да е познат на хората. Не, тук чакаме хората да ни намерят, да ни харесат, да ни похвалят, да ни пратят есемес…

В тази връзка – едни гърди напред в тазгодишната надпревара е Рут и нейното Fever. Първо – защото парчето е супер, второ, защото още в деня на обявяването на финалистите, Рут (и/или Виталити мюзик) го пусна в саундклауд за безплатен даунлоуд и веднага след това го съобщи на всичите си приятели във фейсбук. Нещо съвсем елементарно, но работещо – след като чух парчето, аз също споделих линка на стената си във фейсбук – както го направиха и още стотици хора същия и следващия ден. Хората са във фейсбук и ако искаш да стигнеш до тях – използвай го. Но, това не беше всичко! Дойде и скандала – песента приличала на незнам си коя песен и била изкопирана (мое мнение – абсолютно нищо общо между двата трака). Тук, ако получа добър коефициент от някой от вас, бих сложил пари, че този “скандал” е съвсем умишлено предизвикан от Рут (и/или Виталити мюзик), въпреки, че оригинално тръгна от AllMedia – сайт с около 2К дневни посещения, според рекламната им тарифа и писмо от техен “редовен читател”.

Както и да е – този скандал бе перфектен за Рут, тъй като той кара хората да слушат песента й внимателно, при това по няколко пъти, за да стигнат сами до решението дали е копирана или не Fever… На подобни конкурси – колкото по-слушана е твоята песен, толкова по-голям шанс имаш. Разбира се, има и малка възможност този скандал да повлияе негативно на вота на част от хората. Особено в страна като България, където винаги сме били особено притеснени “да не се изложим пред чужденците” и винаги горделиво сме се опитвали да се държим на ниво, въпреки, че по голяма част от показателите сме последни и това е факт, който не бива да ни притеснява, а напротив – да ни мотивира. И все пак се надявам това да не се случи и съм твърдо убеден, че силното пъблисити на Рут до момента ще й спечели място в Топ 3. Сега да си кажа и кои парчета ми харесаха:

Ако трябва да се съобразявам с това, че конкурсът е Евровизия, смятам, че България има само два добри избора за парче, което да ни представя тази година – Милена Славова (ВИДЕО – добър рок с етно елементи, съчетан със “стряскащата” визия на Милена може да свърши добра работа) и Елмира Костова (ВИДЕО – бийта и китарките върху народните мотиви са доста ритардид, но и самият конкурс е такъв, така че се връзва. Всъщност, представих си за секунда парчето “Моме хубава” в dnb/dubstep ремикс на Балканsky/Cooh – би било тотална лудница!!!) В тази графа можем да вкараме и парчето на Уикеда, в което единствено не ме кефят дрезгавите кумчо-вълчо вокали на куплета…

От тук нататък забравям, че участват в Евровизия и ви съобщавам кои песни наистина ми харесаха от 2-3 слушания. Първо – “потупване по гърба” печелят 032 и Лазар.

Ето го и моя Топ 3:

3. Мона – Teen Life:

Да, тъп съм! Не мога да намеря никъде цялата песен, но от 40-те секунди които чувам в клипа на БНТ е СУПЕР!!! Тийн денс-рок в стил “Дисни”, който е доста силен в момента, мацката се държи супер непринудено и естествено, сладурана е и пее екстра! Песента е хит, поне би била навскяъде, освен у нас – жалко, че БГ медиите едва ли ще я завъртят…

2. Рут – Fever

Рут пее уникално, парчето е фънки, джази и едновременно комерсиално, хипер свежо, звучи класно, бих го слушал всеки ден по радиото:

1. Поли Генова! На Инат!

Мисля, че 2011 трябва да бъде годината на Поли Генова! В сглобеното набързо промо клипче певицата ми прилича хипер много на Robyn, сладурана е и симпатяга, общо взето всичко, което казах по-горе за Мона. J Но гласът й… особено с високите избочвания на припева е УНИКАЛНО! Като цяло вокалите звучат малко странно – има леко джей-поп елементи J предполагам се дължи на обработката, но пък това ги прави още по-зарибяващи. Мелодията, аранжимента, инструментала – На инат е перфектно!

ОК, ще бъде кратък този път, защото съм болен и вече около 30 часа не съм излизал, почти не съм говорил по телефона, защото нямам глас и почти всяка дума, която чувам, че излиза от мен, въпреки, че гласът ми е толкова обезобразен, че почти не си го познавам е съпроводена с дразнещо провлачено търкане в цялата област между небцето и дробовете ми. Иначе съм екстра, много е яко да си лежиш два работни дни и да се чудиш какво да правиш. Лошото е че понякога ми става лошо и трябва да си лягам, което прекъсва лентяйството ми, а ако се унеса, след това ме е яд, че съм пропуснал ценни минути, в които вместо да спа, мога просто нищо да не си правя…

Та в момента ми се прави нещо, но в същото време ме и мързи. Имам чувството обаче, че ако препоръчам на някой тези три албума, които ще препоръчам след малко, и той ги хареса… всъщност много си хареса поне един от тях, след това може позитивната му енергия на благодарност към мен като човек, който му е казал за този албум, да се върне при мен и да ми помогне да ми случи нещо много хубаво… Звучи психо нали? Не съм сигурен дали д-р Минева ми е предписала точните лекарства… против гърло?! Така или иначе усещам, че “I’m loosing it”, така че давай по същество:

Mogwai – Hardcore Will Never Die, But You Will

Алтърнатив, емо, рок – меланхолично приповдигнато – NB!: инструментал

]

Перфектно с настроението и психичното ми състояние съвпада новата тава на шотландците Mogwai – Hardcore Will Never Die, But You Will. Почти изцяло инструментален, проектът е хипер успешен психо-експеримент с всякакви влудяващи, закачащи съзнанието или просто галещо мозъчната кора, мелодии. Много емоционално заглавие, в което наименованието на отделни песни е абсолютно ненужно. Поне аз не само не съм свикнал, но и мразя инструменталните проекти и абсолютно не виждам никаква нужда да се опитваш да измислиш заглавия на дадени парчета, след като е все едно как ще се казват и не са обвързани с някаква лирика. Даже много по-добре ще бъде да се наричат просто Track 1, #1, 001 или нещо такова. Парче като San Pedro пък е малко по-бързичко от другите и щеше да влезе много по-добре, ако имаше текст. Като цяло – спокойна тава, с доста моменти на драматизъм, няколко емоционални избухвания и страхотни мелодии. Колкото и да не очаквах – върви супер добре, много е приятно и е перфектно за бекграунд, докато правиш нещо жизнено важно… И все пак, има около 20 % шанс всичко това да се дължи на химическото, физическото и биологическо състояние в което се намирам.

Architects – The Here And Now

От новия британски хевиметъл – енергично, тежко, с отчасти мелодични вокали

]

Delete, Rewind бе първото парче от новия албум на Architects, което чух и то буквално ме зарази (не, не говоря за гърлото…) Проектът определено има искра – като се започне още от обложката. Иначе саундът си е типичен за британските метъл банди напоследък – тежък, мелодичен хевиметъл (не знам защо го наричат метъл кор) с доста пънк-рок вайб, редуващ се с по-бавни части, които неминуемо предизвикват отсечено вертикално движение на черепа и всички съпътстващи го атрибути и аксесоари като уши/очи/нос/гърло и т.н.

Вокалите са също структурирани по подобен начин – мощно дране на моменти, последвано от лирични чисти припявания, наситени с мелодия. В музиката на момчетата има адски много енергия, всичко звучи супер и ако не беше направено сякаш по калъп, щеше да е перфектно. Имам предвид, че са страшно стандартни, парчетата им се движат със сходна структура, последователност и саунд… Но ако си падаш по стила, който надявам се успях да опиша прилично по-горе – албумът е екстра. Мога да отлича парчетата The Blues, Stay Young Forever.

Cut/Copy – Zonoscope

Закачлив австралийски уейв-синт-инди-поп

]

Във всеки един друг случай бих определил албума на Cut/Copy – Zonoscope, като палаво хипарско гей диско! Но не и днес! Днес съм болен и лишен от чувство за хейт (както предполагам се усеща до момента). Затова ще ти кажа, че четиримата австралийски би-сладури правят захаросано синт-попче с високи гласчета, ритъм секция, караща ме да поклащам областта на тялото ми, намираща се между кръста и коленцата и хармонична отнесеност, така характерна за 60-те и 70-те години на миналия век. Чак ми идва да си нашлюза розовите заешки ушички и да танцувам в кръг на един крак, удряйки разхлабено дайре с огромно черно дилдо. И задължително да си припявам Уууу-ууу-ууу, с премрежен поглед, въртеливи движения на главата и страстно издадени напред устни (докато си пея ууу). И смятай, че правя всичко това чисто гол.

Отнесох се, но няма как – това е единственото, което мога да коментирам по приятния, нежен, алтернативен, ню-уейв електро закачлив синт-поп, който те очаква в Zonoscope. Въпреки странния подход и отношение, който демонстрирам към този албум – дай му шанс, става, само не прекалявай със слушането му.

Абе, от третия път гей става ли се?

Cheers,

Judge Shen!