Между два паралелни свята – новият албум на M.I.A.


Нещо, което трябва да чуеш минимум 10 пъти – това е новият албум на MIA. Умирам си то кеф, когато излизат такива албуми – които започваш да слушаш с някаква предварителна нагласа (от нещо чуто или видяно), всяко следващо парче те изненадва с различен и неочакван саунд, а накрая, след като го изслушаш си казваш – „УАУ!Какво се случи в последните 60 минути?“. Не си сигурен дали това, което е звучало от колоните е на 100 % реално, а освен това сюжетната линия на проекта ти е толкова смътна и съвсем нищо не си разбрал от него, сякаш си комуникираш с нещо, сътворено от цивилизация с един етап на развитие пред твоята.

Преди това обаче съм длъжен да ти кажа, че можеш да ми бъдеш приятел и във фейсбук: http://www.facebook.com/profile.php?id=100001455661177

След първото слушане единственото, което успях да възприема и запомня от албума бяха силните тежки бийтове, палаво шарещи по границата на дъбстепа и вокалите – ейжън-британския акцент на певицата, натрапчивите леко фалшиви мелодии и тоновете кривоч, целящи някакъв извънземно-диктаторски ефект.

След второто слушане вече разбираш, че 16-те парчета все пак са част от един албум, а някои моменти започват да ти харесват и да си ги тананикаш, след третия път вече имаш обособени фаворите, както и виждаш, че псните са разделени на по-поп и по-хард, идеята на всичко това е да провокира и да успее да наложи силната политическо-социална обвързаност на лириката. Както преди време певицата беше казала: „Хората не могат да танцуват и да се забавляват на песни с политически текстове. Ето защо ги вкарвам в денс парчета“. Колкото и да си мислиш, че си хванал нишката на тавата MAYA след третото слушане, всеки следващ път изглежда по-интересн и ти дава още нови моменти за размисъл.

Иначе има голяма възможност да се чудиш коя е тази M.I.A? Като цяло трябва да си чувал за нея минимум по 2 повода – песента й Paper Planes, която бе включена в триумфиралия на Оскарите през 2009 г. филм „Беднякът милионер“ (и която бе сред най-силните в саундтрака му и май даже получи номинация за Грами), както и когато миналата година пя на „Грами“-тата, въпреки че бе силно бременна – роди само ТРИ!!! дни по-късно:

Родена е като Матханги Арулпрагасам през 1975 г. в Лондон, в семейството на „Тамили“ от Шри Ланка. Когато е само на шест месеца обаче семейството й решава да се върне в Джафна, Шри Ланка, където баща й става политически активист по време на гражданската война и дори си основава революционна групировка. В крайна сметка през 1986 г. Матханги се установява в Лондон и завършва училище по изкуства.

Новият MAYA е третият албум в кариерата й и бе предшестван от скандал – журналистка от Ню Йорк Таймс представи певицата в доста лоша светлина – като разглезено богато момиче, което лицемерно пее за силни социални, политически и етнически проблеми, уж защитава бедните и онеправданите, а в същото време си живее като принцеса. В отговор на репортажа, певицата по детски пусна номера на мобилния телефон на журналистката в своя туитър профил, за да може феновете й „да я тормозят“.

Както и да е, самият албум е доста противоречив, което означава само едно – или страшно ще ти хареса, или ужвасно ще те подразни. Наистина, той излиза извън всички канони на нещо, което трябва да звучи приятно и комерсиално – звуците понякога са стряскащо екстремни, сякаш си се събудил вързан и пребит в шатра в пустинята и някой се готви да те измъчва. В някои от траковете почти липсва някаква смислена инструментална мелодия, в други изобщо вокалната идея остава размита. Албумът наистина е много странен. Като цяло песните са два вида, като първите сингли изключително добре показват различията:

Това е бруталното видео към песента Born Free, което, слушай внимателно – БЕШЕ ЗАБРАНЕНО В YOUTUBE! Може би първото в историята, но наистина – неразбираемото аудио е компенсирано с позиция, визуализирана по екстремно добър начин, с ясна идея – правителството може да сметне за „враг“ каквото и когото си поиска, по невъобразими причини. Което, както и да го погледнеш си е така. Иначе – не, проблемът не е в твоите колонки/уредба – това, което чуваш наистина е оригиналната песен, която е включена в албума на MIA! Доста по-добър е следващият сингъл, който пък представя другата страна на проекта XXXO- комерсиална (доколкото е възможно), свежа песничка с голям потенциал и отново зарибяващи наличия на аудио аномалии.

Това обаче е големият ми фаворит от проекта – Space. Парчето върви спокойно с елементарна, но красива хипнотизираща мелодийка, силно натрапчива бас линия и акомпанимент от идиотски космически звуци. По едно време леко загрубява, влизат бийтове от Близкия Изток, семплите на вокала тотално се размазват, става лека лудница, а после… всичко си заема първоначална позиция и приятно утихва. Space е най-бавното и уравновесено парче в албума и определено един от големите ми фаворити. Но всеки един трак тук е уникален, почти не може да бъде сравнен с нищо друго, създавано в комерсиалната музика наскоро, така че MAYA е просто задължителен албум за всеки, който иска да чуе нещо различно. Ако пък по някакъв повод изпитваш симпатии към алтернативен хип-хоп или денс – проектът може даже да ти хареса. Това са и стиловете тук – странна електроника, най-близко до дъба, странен поп, странен хип-хоп… ужасно дразнещ или гениално универсален – всеки ще реши сам за себе си.

Cheers,

Judge Shen.

Advertisements

Posted on юли 25, 2010, in Албуми and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: