Три наистина много тъпи нови албума тази седмица



Трябва да си призная – последният албум, който ми хареса от-до бе Flesh Tone на Kelis. Което ми е трудно да си обясня – проектът си е чисто денс тава – музика, която съм свикнал да получавам под формата на компилации. И все пак в 9-те парчета на бившата Мис Милкшейк просто няма слабо звено. Има добри албуми, има не-чак толкова добри. Тази седмица обаче си купих три албума, за които наистина съжалявам… Почти няма за какво да се хвана!

Arcade Fire – The Suburbs

Започваме с Arcade Fire и тяхното The Suburbs – тотален хит навсякъде по света, който наскоро оглави безапелационно чартовете на САЩ, Великоббитания, Канада, Белгия и още къде ли не. Тотален шит. Като много голям фен на инди-рока си мислех, че все нещичко от тавата ще ми хареса. не, напротив – мелодиите, текстовете, индтрументала, настроението, дори етититюда на този канадски оркестър към звукоизвличането е толкова остарял, че чак се чудя какво се е случило, за да успеят да пробутат тавата на някой друг освен най-близките си приятели и роднини… Да не говорим, че тук е пълно със всякакви дребни дразнещи неща, абсолютно разочарование за мен от Arcade Fire.

    Mark Ronson & The Business Intl – Record Collection

Нищо, пуснах си втория албум с надеждата, че гениалният Марк Ронсън ни е подготвил нещо интересно. Фокин’ Олдскул! От най-гадния! Палаво гейско диско, което сякаш те шляпа с розовия си кожен камшик да отидеш с него в другата стая. Музика с дъх на дебели проститутки със скъсани чорапогащи, черно-бели телевизори и лак за коса. Все пак, албумът на мистър Ронсън, озаглавен Record Collection 2010 има някои по-добри попадения, които си струват, но като цяло – не е за мен!

John Legend and The Roots – Wake Up!

Разочаровние #3 – Джон Леджън и The Roots – Wake Up! Единственото тук е надъхващото послание и революционното настроениев стил „севера срещу юга“. Един от емблематичните гласове на аренби-то и една от най-уважаваните интелиджънт хип-хоп банди, са успели да зпишат най-расисткия албум на планетата. Дори mp3-ките, записани на харддиска ми със сигурност са черни. В общи линии – тук лайт мотивът отново е ретро-то. Иначе музикално всичко е ОК – албумът е приятна разходка във всичките „черни стилове“ – соул, джаз, фънк, реге, хип-хоп, аренби и каквото още се сетиш. Още на втората песен обаче ще започнеш да си предсатвяш визуализация тип „Том Сойер и Хъкълбери Фин“ или „Чичо томовата колиба“. Текстовете също са доста бунтовнически, сякаш сме в разгара на гражданската война. Всъщнот, съвсем очаквано се пее основно за любов, мир, неравнопоставеност, права и т.н. Парчетата тук всъщност са кавъри на соул класики от 60-те и 70-те години на миналия век, а албумът е „вдъхновен“ от последните президентски избори в САЩ и победата на Обама. Още един минус!

Албумът не е лош, но от The Roots и John Legend на едно място очаквах далеч повече!

Advertisements

Posted on октомври 9, 2010, in Албуми and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: