Топ 3 нови албума за есенната ти депресия!


Половината на октомври вече си тръгна, става все по-влажно, но студено (а не както очакваш…), сиво, Коледа идва…
Най-тъпото е, че дъждът отвя листата от дърветата и ги превърна в кално жълто-кафяво брюле, още преди да си им се насладил, да си се завил с купчина широколистни трупове в Борисовата или поне да си направил едно футболче с кестени. Изобщо става все по-грозно, а основните заподозрени за това, вече са само трима – Костов, Станишев и ГЕРБ, след като рецесията официално емигрира за топлите страни според… някой си.

Сам разбираш, че най-разнообразното нещо, което можеш да направиш в началото на втората половина на октомври е да се депресираш. Защото идва края на октомври, когато се сменя часа и става още по-грозно. И за да ти гарантирам качествена депресия, а не някаква, дето за един следобед, един филм или един уикенд ще мине, съм ти подбрал три супер подходящи албума, които да не те изоставят в размитата сива джунгла, която виждаш всеки ден през прозореца си, и която доста често се налага да пориш с повтарящи се движения. Само да знаеш – и трите албума са чисто нови.

KT Tunstall – Tiger Suit
стил: алтърнатив фолк
присъда – 2/5

Една дама си имаме днес, така че няма как да не й дадем предимство. Шотландската „реднечка“ КейТи Тънстол отново е заредила минорния патронаж на своята китара и идва с 11 лирични парченца, които са спокойни, леко тъжни, но все пак позитивни. Трябва да призная, че албумът й е доста по-разнообраен и раздвижен, отколкото можеш да очакваш принципно от девойката – особено що се отнася до динамика и емоционална наситеност. Наистина има доста романтични нотки, позитивни топли чувства, които на пръв поглед може да изглежда, че ще прецакат цялата работа с депресията. Не – топлият глас на певицата успява от всичко позитивно да изтиска до край някаква тъга, която те удря дълбоко в неизследвана област на корема и… лично на мен ми подейства изключително възбуждащо в апетитно отношение – новият албум на КейТи върви перфектно с шоколадови бисквити и Якобс 3в1. Наистина – супер яки мелодии, малко множко ми идва фолк момента, но има достатъчно „модерни заигравки“ които успяват да разконцентрират вниманието от грозните елементчета в Tiger Suit. Римите са по детски простички, но въпреки това има доста добри попадения и текстовете са си на прилично забавно-оригинално ниво, а в същото време основните теми са достатъчно семпли, за да не се налага да се замисляш, а де успееш да се отдадеш на минорното състояние на аурата си. Супер албумче, не очаквах да ми хареса толкова!

Bruno Mars – Doo-Woops and Hooligans
стил: поп/аренби
присъда – 2/5

Започваме с това, че човек, чийто артистичен псевдоним е смесица от най-известния европейски гей и популярно десертно блокче няма как да бъде приет насериозно. Това е друг трик за постигане на свещената депресия – обвързвай се с хора, които изглеждат, звучат или наистина са патетични. Не че нещо, ама думата „жалък“ ми звучи обидно, а негативните емоции са изключително вредни за депресията, от мен да го знаеш. И така, Бруно Марс обаче е подготвил доста приятни песнички! Аренби, попче, леко реге полъх, отново акустични китарки, щипка соул – много „свежо“ албумче. Гласът на Бруно обаче е толкова лежерен и „плачещ“, че не оставя шанс за позитивни мисли. Освен това, в албума почти няма емоции – той е една леко олигавена от санбернар плоска дъска от колежански мелодии, която на 100 % ще те подхлъзне към бездната на вътрешната празнота и липсата на чувствителност към добри новини. Най-силният момент тук е гласът на Бруно и мелодиите, които пее, както и до известна степен бийтовете. Инструменталът не струва, което се отразява и качествено на класата на тавата. Има едно парче обаче, което е трепач, и то най-вече заради тюленското присъствие на самия Сий-Ло:

Manic Street Preachers – Postcards From A Young Man
стил: рокче
присъда 1.5/5

Октомврийското ти пътешествие към тъмната страна няма как да мине и без малко повечко китарки, синтезаторчета и барабани. За последният етап на самоубийствената нирвана ти препоръчвам специална помощ от уелските легенди Manic Street Preechers и тяхната десета тава – Postcards From A Young Man. Заглавието на албума е ужасно, обложката още повече, въпреки, че пълнежът е на съвсем прилично ниво. И все пак, календарът долу вдясно на монитора показва 2010-та година с тенденция скоро втората нула да бъде заменена от втора единица. Това е емоционално най-силният албум в тричленката, която съм събрал да контролира депресия ти в свръхчовешки размери. Както сам разбираш – тук някъде пътищата ни се разделят, защото имам много по-важни неща за правене от това да се депресирам като тебе. За албума няма какво да кажа толкова – звучи олдскул, все пак има за какво да се хванеш, но е по-скоро класически, отколкото добър. Става за слушане, но е по-подходящ за имплементиране на есенната депресия.

 

Cheers,

Judge Shen

Advertisements

Posted on октомври 16, 2010, in Албуми, Материали. Bookmark the permalink. 2 Коментари.

  1. евалата. малко ми пооправи депресията 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: