Ш*б*ният Майк Скинър се пенсионира! (The Streets – „Computers & Blues“ Review)


Шибаният Майк Скинър се пенсионира! И точно преди да го направи, или може би точно заради това, пуска последния си албум – Computers & Blues, който, ако всичко е ОК можеш да слушаш оттук (докато продължаваш да четеш):

Най-големият според мен в почти безумното словосъчетание “UK Hip-Hop”, особено след като Дизи Раскал записа парче със Шакира, се е превърнал в един блади пенсионер, който не стига че има намерение да си ходи от сцената, а ще го направи с подмокрена пижама. Подмокрена и отпред и отзад – бенефисът му Computers & Blues е най-скучното нещо, което човек като Майк може да изкара от храносмилателната си система. Следващата стъпка в живота му изобщо, би трябвало да бъде нещо като Рууни в онази реклама преди световното – по потник, с огромна (рижа) брада, живеещ в каравана и нагъващ пържени яйца (не помня дали даже имаше наденички). Въпреки мрачното бъдеще, което се опитвам да му предскажа, всъщност Майк опитва да направи нещо съвсем друго – да смени лигата. Но съм хипер разочарован – в този албум няма топки, а The Streets сякаш го е измислял, записвал и обработвал в полу-парализирано състояние, в което единствено е можел да говори, пие чай и мърда леко с уши.

Последните две години британският хип-хоп се превърна в истинска мания, всъщност се превърна в нещо, което трудно може да бъде наречено хип-хоп, но така или иначе, макар и странно, е яко. Сред грайм супергероите от тъмната страна на луната се родиха и първите бели момчета, които могат да рапират. И все пак никой не успяваше дори леко да се доближи до класата на The Streets. Точно сега бе времето на момчето, което показа, че може да е странен, но британският рап си го бива (макар и да не носи това име) да се “завърне” и да покаже на децата как се правят нещата. Все още ме е яд…

Все пак да кажем нещо положително за Майк Скинър? Да, той е най-големият жив поет на грозната синя планета към 2011 г. Макар, че е опитал да осакати уникалния си талант да говори с прости думи за прости неща, като го прави по доста сложен и изтънчен начин. Този път се е опитал да говори за прости неща със сложни думи, но правейки го по още по-сложен начин, което звучи едновременно изтънчено и леймърски. Малко като че ли е прекалил и с желанието да се прави на оригинален, да свързва на пръв поглед несъвместими неща, веднага давам пример: “Loving isn’t easy, you can’t google the solutions to people’s feelings”. Но иначе да – признавам, че откъм лирика и поетична стойност, мосю Скинър е достигнал своя връх.

Но типично по британски – вече е много по-скучен и анти-зарибяващ. Не че изобщо някога музиката му е успявала да се похвали и с минимална инструментална стойност, но винаги е била интересна, приятна и… по свой си начин хитова.

Така или иначе албумът има потенциал. Има потенциал след петия път да започне да ти харесва, тъй като след първите два все още е нещо, което има своя чар и си сигурен, че има с какво да те изненада още поне толкова слушания.

И все пак Майк този път се е напишкал сериозно и никога няма да му го простя. А относно пенсионирането – надявам се с Computers & Blues наистина просто да се опитва да смени лигата.

Advertisements

Posted on февруари 7, 2011, in Албуми. Bookmark the permalink. 4 Коментари.

  1. хехе :)) аз честно казано не успях да изслушам нито една песен до края. искаше ми се, както вярвам и на тебе, нещо ударно, както някои от старите парчета. но все пак да не забравяме, живеем във времена, в които всичко сме свикнали да ни е ‘хитово’ от първите 4 такта иначе го скипваме, а определени албуми им трябва малко повече време да отлежат. не знам дали майк скинър е най подходящия персонаж, заслужаващ подобно замисляне 😉 все пак ако искам да размишлявам над живота, знам към кого да се обърна (със сигурност няма да е the streets!)
    …а като се замисля трейлъра беше много як…може би трябва да пусне някое видео, за да го оценим по достойнство

  2. трейлъра беше уникален!!!
    криза на средната възраст, така си го обяснявам 😀
    или наистина иска да смени занаята. може да стане… секретар на кмета на Бирмингам?

  3. Е, хайде – далеч не е толкова зле 🙂 Не е от лигата на Original pirate material, но пък и според мен не е била това целта. Майк отдавна има своето име и място на сцената и въпреки че и за мен някои парчета бяха добре-бе-сериозно-ли, като цяло албума звучи добре. И дори не го сравнявам с останалите неща, които излизат напоследък. Дизи май никой никога не го е взимал особено насериозно, че чак и да съм разочарована от колаборацията му с Шакира… Да се върна на нашия човек – това за мен не е бенефис, просто последен албум под това име; никъде не съм прочела, че той си е поставил за цел да блесне с нещо, даже обратното – звучеше ми по-скоро уморен от проекта The Streets. Заслужено уморен, не си кривете душата.

    • хей, сори Елида, че чак сега ти пуснах комента, да си призная, случайно видях, че има такъв! уморен ли? уморен звучи в този албум 🙂 Много ясно, че го слушам албума и си ме кефи, но като знам, че може много повече и съм недоволен, а като съм недоволен храня :))) ако беше албум на някой друг, сигурно щех да го скърша от похвали, но майки може повече! и да – сменил е стила си, което е ужасно…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: