Author Archives: Judge Shen

1 нощ, 10 бара, 13 бири и 1 ром!


Изображение
Липсата на планове в съботната вечер доведе до импровизиран пъб кроул в рекордните 10 бара! Ето как съвсем накратко се разви всичко:

Бар 1 – Wrong Bar
Обстановка – две мацки на бара, които си говореха по бизнес със шефчето и бармана (доколкото подразбрах искаха да правят парти в бара) + една компания от 5-6 човека под телевизора + 2-ма по-възрасти. нищо русо.
Питие – 1 жива бира „Петиьо океан“
Час – 5
Започнахме културно в Wrong Bar-а, който всъщност стана повод за всичко, което последва – тъй като нямаха канала, по който дават Арсенал – Фулъм.

Бар 2 – БГ Бара
Обстановка – 15-ина човека, нищо русо.
Питие – 1 Каменица, 1 Бекс
Час – към 6
Оттам решихме да чекнем БГ бара, където също имаше телевизор. БГ Бара бяха малко по-подготвени на концептуално ниво и бяха вързали телевизора с лаптопа и гледаха мача през някакъв онлайн стрийм. Съвсем леко
насичаше. Групичка малки (видима възраст 20-21) – две сладки мацки и три момчета; трима мъже, които гледаха мача – единият от Арсенал, другият от Ливърпул и Левски, хранеше Бербатов, познавал майка му + 4 момичета на видима възраст 28-32. Влизаха и излизаха още 4-5 рандъм човека. Междувременно мачът свърши (2-0, два гола на Санти Касорла) и поради липсата на по-нататъшен план решихме да си направим пъб кроул-че. Първа дестинация –
подземието на О!Шипка

Бар 3 – Барът на О!Шипка
Обстановка – чаровна сервитьорка, барманът ми изглеждаше познат отнякъде, две жени зад нашата маса на видима възраст 35-40, рожден ден с около 15-20 човека, основно мъже – в голямата зала, нищо русо.
Питие – 1 Апостел Брау, 1 Хайникен + хапване (зеленчуково шишче, голяма пица, разделена от 3-ма)
Час – към 9
Не бях ходил в О!Шипка подземието откакто не е клуб, до голяма степен се е запазил духът, стана ми носталгично.Там в играта се включи и Ани, видяхме Коко. В 9.30 ни дадоха
импровизирано пепелниче – малка чашка за шотове със салфетка и ледче.

Бар 4 – Флип Флоп
Час – към 11
Обстановка – 20-тина човека, основно малки момиченца. Само 1 русо. Като отидохме беше фул и нямаше къде да се паркираш, като си тръгвахме се беше поопразнило, въпреки, че стояхме само за 1 бира
Питие – 1 Козел

Сефте във флип-флоп, много приятна обстановка, още с влизането те удря сладко ухание на сангрия/греяно вино. Барманките са малко кисели, макар и с еднакви прически, пространството в бара и местата не са оптимизирани и не става за сядане – нито на ниската мебел, нито на залепения за стената бар. Иначе суперсладко местенце. Става за по едно бързо, хората изглеждаха свежи, един си циклеше на някаква дизайнерска програма и си бачкаше през цялото време. Видях Вероника – разхубавила е, забавна и палава и с греяно вино. Музиката беше супер добра – реге кавъри на популярни парчета – http://www.youtube.com/watch?v=C4ofAvZ35_4

Вече бяхме започнали да се понапиваме…

Бар 5 – НойБерлин
Час – към 12
Обстановка – 30-ина човека, алтърнатив-готик-гийк, барманката има огромни цици, но е доста височка. нищо русо.
Питие – 1 Бял Щърк (5и50 струва…)

За първи път и в Ной Берлин, малко се объркахме докато стигнем, тъй като си мислех, че е на Оборище и Черковна, а то се оказа горната. Алтернативно място, въпреки, че очаквах да е по-хипстърско. А то си е даже
олдскул – малко прекалено готик, нърдско и метълско ми дойде. Единственото хубаво беше, че имаше Бял Шърк за пет и педесе. Странна обстановка, някакви наподобяващи на китайски фенери, брандирани
с Джак Даниелс, диско топка, светеща в синьо и червено… Странна, фрийки работа, братче.

Изображение

Последваха серия от греди и 3 бара, които бяха затворени или не можахме да влезем.

Затворени – Баш Бара, Арт Бара (и двете на Иван Асен 2)
Не можахме да влезнем – Инк-а. Някaкви познати още отпред, което ме забави. Останалите влезнаха за 3 секунди и казаха, че е прекалено фул. Междувременно група малки пичета (вкл. 1 бр. страшно русо) също пробваха да влязат и си
излезнаха, така че явно наистина е било мега фул.

Бар 6 – Лорка
Час – към 1
Обстановка – фул, хипария, чужденци, 1 бр. страшно русо пиче с ризка+1 бр. страшно русо леко дърто + 1 бр. рандъм русо., много уютно
Питие – 2 Туборга
Лорка беше най-доброто парчи – музиката понякога дразнеше, но имаше супер неща, също – напр. Die Antwoord. Видях едно момиченце, което много ми се зарадва, въпреки, че се чудех кое е – оказа се едно малко от блока на баба ми, от съседния вход. суперсвежарка 🙂 По едно време едно момиче остана само по сутиен и повлече вълна от събличанки – по едно време имаше към 15-ина човека голи/по сутиени от кръста нагоре. Беше супер забавно.
А! Една ми вика – тебе те познавам – спал си в Йохохостела! (Варна) Не й вярвах, мислех, че се праи или се е наждребила. Даже ми каза кога и с кого. Беше права – преди 2 години. Помни да го еба, аз нея не. Сладка беше, ама тъкмо бяхме тръгнали да си тръгваме. Странна работа, братче.

След това тръгнахме към Билкова, но имаше сложен стол. Нещо не поискаха да пробваме в Бекярд. А пред Билкова нещо странно – две момичета от провинцията (хард акцент, едната беше страшно русо) се опитваха да си направят селфи… към 3 часа, ей така рандъм на улицата… Естествено се включих и им направих страшна фотосесийка, много бяха сладки.

Ани каза, че си тръгва. Някъде тогава със Стефан ни хрумна да направим броя на баровете двуцифрен. Миленка се изплаши и си тръгна с Ани 🙂 Оттук нататък не знам кое в колко часа се развива, тъй като Ани спря да
поства/тагва във Фейсбук и не мога да проследя историята 🙂

Тръгнахме към малките пет кьошета с идеята, че само там можем да направим 3 бара. Само Хамбара работеше.

Бар 7 – Хамбара
Час – към 4 сигурно
Обстановка – компания чужденци на бара + друга местна компания + още 2 мини компании по баровете, 1 бр. рандъм русо+1 бр. страшно русо.
Питие – Кептън Морган Спайсд
Много приятно в Хамбара, вдъхновяваща прокажена дупка. Малко набързо минахме през него – първо защото нямаше бира и жулнахме по 1 ром с 1 кола и второ, защото многото затворени заведения започнаха да ни стряска, че евентуално няма да можем да си изпълним мисията…
Барманката беше пияна – супер сладко! Освен това нямаше свободна чаша и ходи по баровете на втория етаж да намери чаша, която изплакна и ми сипа. Суперсладко за втори път! Никаква идея каква музика е имало…

Тук някъде решихме, че последният ни бар ще бъде The Black Lodge – защото звучи най-хард и заслужава да завърши великото ни дело! Освен това в повечето случаи като съм ходил е ставало бой или поне някакъв
скандал, така че това правеше неочакваният финал още по-сладък! Тоест ни оставаха още 2 бара дотам. Решихме да се насочим към Блек Лоджа, тъй като около него (стамболийски) има бая потенциални заведения. Сигурни бяхме, че ще се справим, само въпросът беше да не затвори Блек Лодж докато дойде времето му. Междувременно минахме покрай арт хостела – не бачкаше. Решихме, че няма смисъл да пробваме Амстердам.

Бар 8 – 4 Стаи
Час – ???
Обстановка – фул, яки хора, много познати, дръменбейсче, бая рандъм руси.
Питие – 1 Каменица или Ариана, не помня
4 Стаи беше супер и като музика и като обстановка и като хора, но там някъде започнахме да подозираме съдбата, че ни бави, за да ни преебе 😀 Видях Елиянка от класа на сестра ми, много е сладка. Напоследък супер
често я виждам в някакви късни часове на някакви места. Вече навън засякох и Вики – нея май също  на трезво не съм я виждал през живота си.

Бар 9 – Рокенрола
Час – ???
Обстановка – пълничко, основно мъже, 2-3 рандъм руси.
Питие – 1 наливна бира
Рокенрола винаги е било гадно – гадна музика, тясно, този път имаше основно мъже, като ги гледах бая от Турция. Нещо не ме кефеха. Включих се в Бенедикт Къмбърбач роля и се опитвах да позная кои са турци и кои не. Един го набедих, май ми се обиди. Имаше 1 групичка от само момичета. Едната ги снимаше. Много съм добър в снимките, предложих им да ги снимам, че да ги има всичките на фото. Добре, че Стефан е малко по-неспокоен и ме дръпна бързо. Щях да се заиграя и да преебеме двуцифренката точно преди финала. Фул фокус, мъжки глътки и сме на път към последния бар!

По пътя някакви турци, питам ги откъде са, казаха ми, че са португалци. Наругах ги и им обясних, че е обидно и недостойно да се правят. Тъпи парчета! Разбраха ме, накарах ги да ми обещаят, че няма да казват на хората, че са португалци. Опитаха ме да ме накарат да стана от Бешикташ, казах им, че Галатасарай са ми по-симпатични по цветова линия. Бая ни забавиха, добре че Стефан даваше зор. Тези бяха извънземни, мисията им беше да ни забавят и да ни преебе двуцифренката! Междувременно минахме покрай Флай бара и МаКартиса без даже да погледнам дали бачкат. Целеустременост, братче!

Бар 10 – Блек Лодж!!!
Час – ???
Обстановка – пред затваряне
Питие – 1 бира, май Ариана или Каменица.
Не искаха да ни продадат бира! Представяш ли си бе, братче – последен бар, запълнена двуцифренка, хващаме го да бачка и не искат да ни дадат пиене! Вярно, че затваряха, ама… Както и да е, в крайна сметка ни
дадоха и мисията беше изпълнена! Влезнахме вътре с ясното съзнание (да не кажа дори желание) да стане бой, ама нямаше с кой… Мисия изпълнена! Беше си бая сутрешно вече, но всепак пробвахме да влезем и в Морганса, ама всичко беше приключило.

Но не бяхме изпили последната си бира!

Тъкмо изкарваха баничките на спирката на трамвая на „Македония“ – взехме си по 2. Всичко вече е извън контрол, доволни сме, безсмъртни, праиме си квото си искаме. Взехме си трамвая до мол-а (никаква идея защо). Дотук 12 бири.

Решихме, че все пак можем да ги направим 15… От денонощното магазинче търся 1.5 л. бира – тъкмо за 3 🙂 Нямало такава. Нормално. Все пак взимам 3 литра бира – по 1певеце от литър и 1 кенче Каменица на човек. Продавачът и бакшишите на опашката не знаят какво се случва. Тръгваме да търсим място за пиене на 3 бири… Газиме през шорткъти и стигаме до градинката зад земеделието. Изпихме само кенчетата… Пак слезнахме на спирката на Македония – този път си взех 1 кифла с мармалад и 1 с шоколад. Дали не взехме пак трамвая… със сигурност взехме метрото.

Равносметката – 1 нощ, 10 бара, 13 бири и 1 ром! Страшно братче!

Снимки: (П) 2014 Ани

Advertisements

MUSIC IS IN THE AIR – в петък става ясна цялата програма на SEEME 6!


Тази година, шестото издание на най-голямата музикална конференция в България – SeeMe (South-Eastern Europe Music Event) ще се проведе между 8 и 11 октомври в София.

„Сериозната“ част на събитието ще се подели между два клуба – Sofia Live Club и Студио 5 (и двата в НДК), а програмата изглежда много много интересна.
В петък (30 септемрви), организаторите от United Partners ще обявяват пълната програма на фестивала, но ето и малко подробности „от кухнята” за това, което ни очаква:
Първа голяма изненада – тази година близо половината от темите са с по-скоро практична насоченост и ще бъдат полезни на всички музиканти – в събота (8 октомври) ще се проведе майсторски клас по вокално пеене с Франко Бертачи (САЩ), предшестван от дълга дискусия по различни теми, свързани с музиката и благотворителността; неделята (9 октомври) ще предложи диджей академия в две части; в понеделник – майсторски клас по китара (с Ерик Сардинас), майсторски клас по композиране, майсторски клас по продуциране на музика и „уроци по стил” със Сузана Капеяро.

Bastille – психо недоразумение с ебаси потенциала!


Тотална лудница, някакво момче от някоя от осемте части на Лондон с ебаси гласа прави ебаси нещата! Хипер отнесено, леко педофилски-гей акцент, със силна подложка, размита между инди-фолк, електро-поп и дъбстеп рока. Определено влудяващ и обсебващо!   Почти никаква инфо за твореца, освен, че се казва Дан, артистичният му псевдоним е Bastille и има три парчета + ремикси към тях. Ето ги и трите, като Icarus ми е най-силното:

Малко Гергьовденско дръменбейсче! London Elektricity – Meteorites / Noisia – Shellshock


Евалата, Жоре! Тази вечер/сутрин ще принесем в жертва на Армията от орки две рунтави ДНБ агънца – едното бяло, другото черно!

Започваме със съвсем беличкото, чисто и нежно като сълзичка – нова гениална вокална симфония от London Elektricity, озаглавена Meteorites! Парчето си е истинска класика, в него пее Elsa Esmeralda и е първи сингъл от новия албум на Tony Colman, озаглавен Yikes! Проекта можеш да изтеглиш оттук , а ето го и приказното анимирано видео към песента:

Ето го и лошото, но по-симпатично и любимото ми агънце – агресивното черно ShellShock, което идва от холандското трио Noisia, подкрепени от самите Foreign Beggars! Доста криви бийтове, агресивен саунд и лудо милитари видео – парчето определено си го бива.

На всичкото отгоре, можеш да си го изтгелиш безплатно от SoundCloud. Преди това – виж клипчето:


Екстремни експерименти – Flux Pavilion – Bass Cannon (Official Video)


Не просто разкъсващ бийт, криви, пронизващи слепоочието от вътрешната страна звуци и желание за самоубийствен хедбенг! Bass Cannon (да сигурен съм, че го знаеш) е новото на Flux Pavillion, което си има клипче, и в което своя нАучен труд и дългогодишен стаж в областта на звуковите експерименти е вложил и Doctor P. Парчето е легендарно!!! И си има съвсем достойна видео опаковка:

Калвинизирай се! Calvin Harris – Bounce (feat. Kelis)


Докато чакаме трети албум от Калвин Харис, можем да чуем част от едно от парчетата, които ще бъдат включени в него – Bounce, със специалното вокално участие и Kelis.

След зверския проект на певицата FlashTone (който между другото излезе точно по това време миналата година), едва ли има по-добър стил за нея – спокоен, мелодичен електронен поп наситен с извънземни синтезатори, в който безтегловният й глас просто потъва. Парчето още няма видео, но съдейки по безпричинната ескалация на активност в Ютуб канала на Калвин тези дни, можем скоро да очакваме нещо weird от него. Ето го и парчето:

Два масивни клубни трака – Melodrama & The Moment!


Нали си спомняш какво направи миналата година The One на Swedish House Mafia? Тази седмица попаднах на две циклични, приятни инструменталчета, които супер много ми напомнят един от най-големите денс химнове на 2010 г. и нищо чудно да се превърнат в клубните хитове на предстоящото  лято.

Започвам с по-интересното, дело на британския диджей Tim Mason – The Moment! Тракът вече се върти яко от едни от най-големите имена на клубната сцена, а на всичкото отгоре си има и ремикс от самия Steve Angello (първата минутка е скучна, можеш спокойно да я скипнеш):

Трака можеш да изтеглиш оттук

Въпреки името, си David Puentez е немски диджей, базиран в Кьолн, който също се опитва да си намери място под слънцето с грабващ и драматичен инструментал – Melodrama, като впечатление прави и друг негов трак – Angel. Така или иначе момчето си е наумило през 2011 г. да “blow the shit out of your ears”, както пише в Youtube визитката му. Мелодраматичният му хит звучи наистина масивно и нищо чудно да разтърси клубовете в цяла Европа това лято:

Три различни албума за съвсем си обикновени си хорица си!


ОК, ще бъде кратък този път, защото съм болен и вече около 30 часа не съм излизал, почти не съм говорил по телефона, защото нямам глас и почти всяка дума, която чувам, че излиза от мен, въпреки, че гласът ми е толкова обезобразен, че почти не си го познавам е съпроводена с дразнещо провлачено търкане в цялата област между небцето и дробовете ми. Иначе съм екстра, много е яко да си лежиш два работни дни и да се чудиш какво да правиш. Лошото е че понякога ми става лошо и трябва да си лягам, което прекъсва лентяйството ми, а ако се унеса, след това ме е яд, че съм пропуснал ценни минути, в които вместо да спа, мога просто нищо да не си правя… 🙂

Та в момента ми се прави нещо, но в същото време ме и мързи. Имам чувството обаче, че ако препоръчам на някой тези три албума, които ще препоръчам след малко, и той ги хареса… всъщност много си хареса поне един от тях, след това може позитивната му енергия на благодарност към мен като човек, който му е казал за този албум, да се върне при мен и да ми помогне да ми случи нещо много хубаво… Звучи психо нали? Не съм сигурен дали д-р Минева ми е предписала точните лекарства… против гърло?! Така или иначе усещам, че “I’m loosing it”, така че давай по същество:

Mogwai – Hardcore Will Never Die, But You Will

Алтърнатив, емо, рок – меланхолично приповдигнато – NB!: инструментал

]

Перфектно с настроението и психичното ми състояние съвпада новата тава на шотландците Mogwai – Hardcore Will Never Die, But You Will. Почти изцяло инструментален, проектът е хипер успешен психо-експеримент с всякакви влудяващи, закачащи съзнанието или просто галещо мозъчната кора, мелодии. Много емоционално заглавие, в което наименованието на отделни песни е абсолютно ненужно. Поне аз не само не съм свикнал, но и мразя инструменталните проекти и абсолютно не виждам никаква нужда да се опитваш да измислиш заглавия на дадени парчета, след като е все едно как ще се казват и не са обвързани с някаква лирика. Даже много по-добре ще бъде да се наричат просто Track 1, #1, 001 или нещо такова. Парче като San Pedro пък е малко по-бързичко от другите и щеше да влезе много по-добре, ако имаше текст. Като цяло – спокойна тава, с доста моменти на драматизъм, няколко емоционални избухвания и страхотни мелодии. Колкото и да не очаквах – върви супер добре, много е приятно и е перфектно за бекграунд, докато правиш нещо жизнено важно… И все пак, има около 20 % шанс всичко това да се дължи на химическото, физическото и биологическо състояние в което се намирам.

Architects – The Here And Now

От новия британски хевиметъл – енергично, тежко, с отчасти мелодични вокали

]

Delete, Rewind бе първото парче от новия албум на Architects, което чух и то буквално ме зарази (не, не говоря за гърлото…) Проектът определено има искра – като се започне още от обложката. Иначе саундът си е типичен за британските метъл банди напоследък – тежък, мелодичен хевиметъл (не знам защо го наричат метъл кор) с доста пънк-рок вайб, редуващ се с по-бавни части, които неминуемо предизвикват отсечено вертикално движение на черепа и всички съпътстващи го атрибути и аксесоари като уши/очи/нос/гърло и т.н.

Вокалите са също структурирани по подобен начин – мощно дране на моменти, последвано от лирични чисти припявания, наситени с мелодия. В музиката на момчетата има адски много енергия, всичко звучи супер и ако не беше направено сякаш по калъп, щеше да е перфектно. Имам предвид, че са страшно стандартни, парчетата им се движат със сходна структура, последователност и саунд… Но ако си падаш по стила, който надявам се успях да опиша прилично по-горе – албумът е екстра. Мога да отлича парчетата The Blues, Stay Young Forever.

Cut/Copy – Zonoscope

Закачлив австралийски уейв-синт-инди-поп

]

Във всеки един друг случай бих определил албума на Cut/Copy – Zonoscope, като палаво хипарско гей диско! Но не и днес! Днес съм болен и лишен от чувство за хейт (както предполагам се усеща до момента). Затова ще ти кажа, че четиримата австралийски би-сладури правят захаросано синт-попче с високи гласчета, ритъм секция, караща ме да поклащам областта на тялото ми, намираща се между кръста и коленцата и хармонична отнесеност, така характерна за 60-те и 70-те години на миналия век. Чак ми идва да си нашлюза розовите заешки ушички и да танцувам в кръг на един крак, удряйки разхлабено дайре с огромно черно дилдо. И задължително да си припявам Уууу-ууу-ууу, с премрежен поглед, въртеливи движения на главата и страстно издадени напред устни (докато си пея ууу). И смятай, че правя всичко това чисто гол.

Отнесох се, но няма как – това е единственото, което мога да коментирам по приятния, нежен, алтернативен, ню-уейв електро закачлив синт-поп, който те очаква в Zonoscope. Въпреки странния подход и отношение, който демонстрирам към този албум – дай му шанс, става, само не прекалявай със слушането му.

Абе, от третия път гей става ли се?

Cheers,

Judge Shen!

Ш*б*ният Майк Скинър се пенсионира! (The Streets – „Computers & Blues“ Review)


Шибаният Майк Скинър се пенсионира! И точно преди да го направи, или може би точно заради това, пуска последния си албум – Computers & Blues, който, ако всичко е ОК можеш да слушаш оттук (докато продължаваш да четеш):

Най-големият според мен в почти безумното словосъчетание “UK Hip-Hop”, особено след като Дизи Раскал записа парче със Шакира, се е превърнал в един блади пенсионер, който не стига че има намерение да си ходи от сцената, а ще го направи с подмокрена пижама. Подмокрена и отпред и отзад – бенефисът му Computers & Blues е най-скучното нещо, което човек като Майк може да изкара от храносмилателната си система. Следващата стъпка в живота му изобщо, би трябвало да бъде нещо като Рууни в онази реклама преди световното – по потник, с огромна (рижа) брада, живеещ в каравана и нагъващ пържени яйца (не помня дали даже имаше наденички). Въпреки мрачното бъдеще, което се опитвам да му предскажа, всъщност Майк опитва да направи нещо съвсем друго – да смени лигата. Но съм хипер разочарован – в този албум няма топки, а The Streets сякаш го е измислял, записвал и обработвал в полу-парализирано състояние, в което единствено е можел да говори, пие чай и мърда леко с уши.

Последните две години британският хип-хоп се превърна в истинска мания, всъщност се превърна в нещо, което трудно може да бъде наречено хип-хоп, но така или иначе, макар и странно, е яко. Сред грайм супергероите от тъмната страна на луната се родиха и първите бели момчета, които могат да рапират. И все пак никой не успяваше дори леко да се доближи до класата на The Streets. Точно сега бе времето на момчето, което показа, че може да е странен, но британският рап си го бива (макар и да не носи това име) да се “завърне” и да покаже на децата как се правят нещата. Все още ме е яд…

Все пак да кажем нещо положително за Майк Скинър? Да, той е най-големият жив поет на грозната синя планета към 2011 г. Макар, че е опитал да осакати уникалния си талант да говори с прости думи за прости неща, като го прави по доста сложен и изтънчен начин. Този път се е опитал да говори за прости неща със сложни думи, но правейки го по още по-сложен начин, което звучи едновременно изтънчено и леймърски. Малко като че ли е прекалил и с желанието да се прави на оригинален, да свързва на пръв поглед несъвместими неща, веднага давам пример: “Loving isn’t easy, you can’t google the solutions to people’s feelings”. Но иначе да – признавам, че откъм лирика и поетична стойност, мосю Скинър е достигнал своя връх.

Но типично по британски – вече е много по-скучен и анти-зарибяващ. Не че изобщо някога музиката му е успявала да се похвали и с минимална инструментална стойност, но винаги е била интересна, приятна и… по свой си начин хитова.

Така или иначе албумът има потенциал. Има потенциал след петия път да започне да ти харесва, тъй като след първите два все още е нещо, което има своя чар и си сигурен, че има с какво да те изненада още поне толкова слушания.

И все пак Майк този път се е напишкал сериозно и никога няма да му го простя. А относно пенсионирането – надявам се с Computers & Blues наистина просто да се опитва да смени лигата.

Топ 10 неща, които да правиш, когато няма скайп!


Когато много неща се случват на един човек, обикновено резултатите са два – или този човек е много щастлив, тъй като няма време да скучае и да се чуди какво да прави, или само мрънка, че няма време да скучае и да се чуди какво да прави. Когато обаче едно и също нещо се случи на много хора, настава паника – никой не е щастлив и всеки мрънка. А то се случи на всички хора – скайп умря за малко (малко, малко…) – и всички скучаеха и се чудеха какво да правят.

Първо – не! Tова, че скайп не вдига, не е сигурен знак, че краят на света, такъв, какъвто го познаваме е близо. Всъщност днес е 22.12.2010 и ако ти се занимава можеш да направиш някакви сложни математически действия и да го свържеш по някакъв начин с 20.12.2012.

Ако не – ето ти топ 10 на нещата, които можеш да правиш, когато през 2012 скайп умре!

1. Намери си яко денс парче!

Еми да, аз на пример попаднах на това Nadia Ali – Rapture – старо е, но:

1.1  Това е чистак нов ремикс, който гледам, че прави истински фурор сред британските диджеи

1.2  Какво стана с “лайва” на Nadia Ali в София? Някой да е чул нещо?

2. Намери си още едно яко денс парче!

Laidback Luke го бях позабравил напоследък, ама той предполагам си е все същия големец. Сега гледам, че и той има някакво ново парче, което, признавам, разцепва! Няма какво да се лигавиме, саундът е масивен, а това е Time Bomb! Малко качеството точно тук е акано, ама е лайв и звучи някакси по-надъхано:

3. Глей кво праат мацките

 

Мързи ме да ти обяснявам за парчето Game Over, което излезе преди месец и нещо-два и в което са се изредили един от най-нашумелите в последните месец UK рапъри. Ето го и отговорът на мацките в британския грайм! Да не кажа, по-добрият вариант на песента!

e

4. Слушай какво имат да ти кажат Propagandhi

Канадската политическа пънк-хардкор банда са решили д апускат серия от 39-минутни подкастове, в която ще говорят най-вероятно за политика, конспирация и ще се опитат да ти отворят очите. Ето го и първият:

http://propagandhi.com/2010/12/1064/

5. Погледай малко пънкария

The Creepshow са отскоро в семейството на HellCat Records, май трябва след още малко време да пуснат нов албум, ама преди това са заснели ново видео – парчето не е нищо особено, но в същото време е супер! 🙂

6. Нерозирай се!

Nero са машини! Новото им парче му трябва малко време за да ме завладее, за това ти предлагам да заложиш на нещо добрo познати, класическо и наистина класно:

7. Чуй секси гласчето на Драгонет с перфектен дръмнебейс бийт

Не! Парчето на Don Diablo и Dragonette – Animale е перфектно! И все пак си мислех, че нещо му липсва! Добре, че скайп почина, за да намеря и какво точно му липсва – ДНБ бийт!:

Останалите до 10 май можеш и сам да си ги измислиш!

Cheers,

Judge Shen!

%d bloggers like this: