Category Archives: Материали

Три различни албума за съвсем си обикновени си хорица си!


ОК, ще бъде кратък този път, защото съм болен и вече около 30 часа не съм излизал, почти не съм говорил по телефона, защото нямам глас и почти всяка дума, която чувам, че излиза от мен, въпреки, че гласът ми е толкова обезобразен, че почти не си го познавам е съпроводена с дразнещо провлачено търкане в цялата област между небцето и дробовете ми. Иначе съм екстра, много е яко да си лежиш два работни дни и да се чудиш какво да правиш. Лошото е че понякога ми става лошо и трябва да си лягам, което прекъсва лентяйството ми, а ако се унеса, след това ме е яд, че съм пропуснал ценни минути, в които вместо да спа, мога просто нищо да не си правя… 🙂

Та в момента ми се прави нещо, но в същото време ме и мързи. Имам чувството обаче, че ако препоръчам на някой тези три албума, които ще препоръчам след малко, и той ги хареса… всъщност много си хареса поне един от тях, след това може позитивната му енергия на благодарност към мен като човек, който му е казал за този албум, да се върне при мен и да ми помогне да ми случи нещо много хубаво… Звучи психо нали? Не съм сигурен дали д-р Минева ми е предписала точните лекарства… против гърло?! Така или иначе усещам, че “I’m loosing it”, така че давай по същество:

Mogwai – Hardcore Will Never Die, But You Will

Алтърнатив, емо, рок – меланхолично приповдигнато – NB!: инструментал

]

Перфектно с настроението и психичното ми състояние съвпада новата тава на шотландците Mogwai – Hardcore Will Never Die, But You Will. Почти изцяло инструментален, проектът е хипер успешен психо-експеримент с всякакви влудяващи, закачащи съзнанието или просто галещо мозъчната кора, мелодии. Много емоционално заглавие, в което наименованието на отделни песни е абсолютно ненужно. Поне аз не само не съм свикнал, но и мразя инструменталните проекти и абсолютно не виждам никаква нужда да се опитваш да измислиш заглавия на дадени парчета, след като е все едно как ще се казват и не са обвързани с някаква лирика. Даже много по-добре ще бъде да се наричат просто Track 1, #1, 001 или нещо такова. Парче като San Pedro пък е малко по-бързичко от другите и щеше да влезе много по-добре, ако имаше текст. Като цяло – спокойна тава, с доста моменти на драматизъм, няколко емоционални избухвания и страхотни мелодии. Колкото и да не очаквах – върви супер добре, много е приятно и е перфектно за бекграунд, докато правиш нещо жизнено важно… И все пак, има около 20 % шанс всичко това да се дължи на химическото, физическото и биологическо състояние в което се намирам.

Architects – The Here And Now

От новия британски хевиметъл – енергично, тежко, с отчасти мелодични вокали

]

Delete, Rewind бе първото парче от новия албум на Architects, което чух и то буквално ме зарази (не, не говоря за гърлото…) Проектът определено има искра – като се започне още от обложката. Иначе саундът си е типичен за британските метъл банди напоследък – тежък, мелодичен хевиметъл (не знам защо го наричат метъл кор) с доста пънк-рок вайб, редуващ се с по-бавни части, които неминуемо предизвикват отсечено вертикално движение на черепа и всички съпътстващи го атрибути и аксесоари като уши/очи/нос/гърло и т.н.

Вокалите са също структурирани по подобен начин – мощно дране на моменти, последвано от лирични чисти припявания, наситени с мелодия. В музиката на момчетата има адски много енергия, всичко звучи супер и ако не беше направено сякаш по калъп, щеше да е перфектно. Имам предвид, че са страшно стандартни, парчетата им се движат със сходна структура, последователност и саунд… Но ако си падаш по стила, който надявам се успях да опиша прилично по-горе – албумът е екстра. Мога да отлича парчетата The Blues, Stay Young Forever.

Cut/Copy – Zonoscope

Закачлив австралийски уейв-синт-инди-поп

]

Във всеки един друг случай бих определил албума на Cut/Copy – Zonoscope, като палаво хипарско гей диско! Но не и днес! Днес съм болен и лишен от чувство за хейт (както предполагам се усеща до момента). Затова ще ти кажа, че четиримата австралийски би-сладури правят захаросано синт-попче с високи гласчета, ритъм секция, караща ме да поклащам областта на тялото ми, намираща се между кръста и коленцата и хармонична отнесеност, така характерна за 60-те и 70-те години на миналия век. Чак ми идва да си нашлюза розовите заешки ушички и да танцувам в кръг на един крак, удряйки разхлабено дайре с огромно черно дилдо. И задължително да си припявам Уууу-ууу-ууу, с премрежен поглед, въртеливи движения на главата и страстно издадени напред устни (докато си пея ууу). И смятай, че правя всичко това чисто гол.

Отнесох се, но няма как – това е единственото, което мога да коментирам по приятния, нежен, алтернативен, ню-уейв електро закачлив синт-поп, който те очаква в Zonoscope. Въпреки странния подход и отношение, който демонстрирам към този албум – дай му шанс, става, само не прекалявай със слушането му.

Абе, от третия път гей става ли се?

Cheers,

Judge Shen!

Advertisements

Коледен Миш-Мош-Маш или нека сезонът на дънният сайт сиинг започне сега!


 

Официално мога да обявя едномесечния сезон на дънният сайт-сиинг за открит! Но преди това – да проявя малко онлайн учтивост и да кажа – лонг тайм но лайн!

И така, какво се прави в месеца на дънния сайтсиинг? (не случайно и трите пъти до сега написах думата по различен начин!). Нахлузваш си водолазния костюм, махаш шнорхела и запълваш празнината в празничния си аутфит с подходящ по размер маркуч, който логично има и друг край, свързан към сложна кръгла и продълговата стъклена банка, съдържаща 1 л. прозрачна течност със съмнителен произход от най-източните части на Европа. След около час вече обикаляш дъното и глей какво става!

Иначе мързелът винаги е бил неразделна част от мен, която обаче е толкова силна и голяма, че си мисля, че по-скоро може да се окаже, че аз съм част от него – затова и близо два месеца не съм присъствал с нова полюция тук. Тази сутрин (да, за някои 1АМ е сутрин) обаче намерих в един блог две страшни парчета, които реших, че съвсем спокойно мога да изкопирам и да постна, без да ми се налага да пиша кой знае колко много и да се занимавам. Днес научи три нови неща за мен – мързелив съм, крадлив съм и обичам да плувам.

Има ли Марс на Луната? Не знам, обаче двете момчета от проекта DJs From Mars избухват в последно време, основно с ремикси и маш-ъпи на известни парчета. Преди да стигнем до същественото, едно бързо ремиксче на Last Resort, в което има метъл, дрънендбейс, транс, денс и балиго какво още:

Ето обаче какво се е случило с един от най-големите актуални хитове на Rihanna – The Only Girl In The World, след като в него се е преселила извънземна форма на живот, в чиято кръв тече бийта на Insomnia на Faithless:

Следващият им машъп пък смесва две от комерсиално най-успешните денс парчета в момента – Taio Cruz с Dynamite и Duck Sauce – Barbara Straisand:

И тъй като съм готин – един страхотен бонус в същия дух от Dj Whatt – Dani California (RHCP vs BOB & Hayley Williams):

  <span><a href=“http://soundcloud.com/djwhatt/dani-california-dosvec-mashup“>Dani California (Red Hot Chili Peppers vs B.O.B. feat Hayley Williams DOSVEC Mashup)</a> by <a href=“http://soundcloud.com/djwhatt“>djwhatt</a></span&gt;


И внимавай, че не знаеш кой може да се крие в храстите:


Топ 3 нови албума за есенната ти депресия!


Половината на октомври вече си тръгна, става все по-влажно, но студено (а не както очакваш…), сиво, Коледа идва…
Най-тъпото е, че дъждът отвя листата от дърветата и ги превърна в кално жълто-кафяво брюле, още преди да си им се насладил, да си се завил с купчина широколистни трупове в Борисовата или поне да си направил едно футболче с кестени. Изобщо става все по-грозно, а основните заподозрени за това, вече са само трима – Костов, Станишев и ГЕРБ, след като рецесията официално емигрира за топлите страни според… някой си.

Сам разбираш, че най-разнообразното нещо, което можеш да направиш в началото на втората половина на октомври е да се депресираш. Защото идва края на октомври, когато се сменя часа и става още по-грозно. И за да ти гарантирам качествена депресия, а не някаква, дето за един следобед, един филм или един уикенд ще мине, съм ти подбрал три супер подходящи албума, които да не те изоставят в размитата сива джунгла, която виждаш всеки ден през прозореца си, и която доста често се налага да пориш с повтарящи се движения. Само да знаеш – и трите албума са чисто нови.

KT Tunstall – Tiger Suit
стил: алтърнатив фолк
присъда – 2/5

Една дама си имаме днес, така че няма как да не й дадем предимство. Шотландската „реднечка“ КейТи Тънстол отново е заредила минорния патронаж на своята китара и идва с 11 лирични парченца, които са спокойни, леко тъжни, но все пак позитивни. Трябва да призная, че албумът й е доста по-разнообраен и раздвижен, отколкото можеш да очакваш принципно от девойката – особено що се отнася до динамика и емоционална наситеност. Наистина има доста романтични нотки, позитивни топли чувства, които на пръв поглед може да изглежда, че ще прецакат цялата работа с депресията. Не – топлият глас на певицата успява от всичко позитивно да изтиска до край някаква тъга, която те удря дълбоко в неизследвана област на корема и… лично на мен ми подейства изключително възбуждащо в апетитно отношение – новият албум на КейТи върви перфектно с шоколадови бисквити и Якобс 3в1. Наистина – супер яки мелодии, малко множко ми идва фолк момента, но има достатъчно „модерни заигравки“ които успяват да разконцентрират вниманието от грозните елементчета в Tiger Suit. Римите са по детски простички, но въпреки това има доста добри попадения и текстовете са си на прилично забавно-оригинално ниво, а в същото време основните теми са достатъчно семпли, за да не се налага да се замисляш, а де успееш да се отдадеш на минорното състояние на аурата си. Супер албумче, не очаквах да ми хареса толкова!

Bruno Mars – Doo-Woops and Hooligans
стил: поп/аренби
присъда – 2/5

Започваме с това, че човек, чийто артистичен псевдоним е смесица от най-известния европейски гей и популярно десертно блокче няма как да бъде приет насериозно. Това е друг трик за постигане на свещената депресия – обвързвай се с хора, които изглеждат, звучат или наистина са патетични. Не че нещо, ама думата „жалък“ ми звучи обидно, а негативните емоции са изключително вредни за депресията, от мен да го знаеш. И така, Бруно Марс обаче е подготвил доста приятни песнички! Аренби, попче, леко реге полъх, отново акустични китарки, щипка соул – много „свежо“ албумче. Гласът на Бруно обаче е толкова лежерен и „плачещ“, че не оставя шанс за позитивни мисли. Освен това, в албума почти няма емоции – той е една леко олигавена от санбернар плоска дъска от колежански мелодии, която на 100 % ще те подхлъзне към бездната на вътрешната празнота и липсата на чувствителност към добри новини. Най-силният момент тук е гласът на Бруно и мелодиите, които пее, както и до известна степен бийтовете. Инструменталът не струва, което се отразява и качествено на класата на тавата. Има едно парче обаче, което е трепач, и то най-вече заради тюленското присъствие на самия Сий-Ло:

Manic Street Preachers – Postcards From A Young Man
стил: рокче
присъда 1.5/5

Октомврийското ти пътешествие към тъмната страна няма как да мине и без малко повечко китарки, синтезаторчета и барабани. За последният етап на самоубийствената нирвана ти препоръчвам специална помощ от уелските легенди Manic Street Preechers и тяхната десета тава – Postcards From A Young Man. Заглавието на албума е ужасно, обложката още повече, въпреки, че пълнежът е на съвсем прилично ниво. И все пак, календарът долу вдясно на монитора показва 2010-та година с тенденция скоро втората нула да бъде заменена от втора единица. Това е емоционално най-силният албум в тричленката, която съм събрал да контролира депресия ти в свръхчовешки размери. Както сам разбираш – тук някъде пътищата ни се разделят, защото имам много по-важни неща за правене от това да се депресирам като тебе. За албума няма какво да кажа толкова – звучи олдскул, все пак има за какво да се хванеш, но е по-скоро класически, отколкото добър. Става за слушане, но е по-подходящ за имплементиране на есенната депресия.

 

Cheers,

Judge Shen

Малко музика с китарки – Good Charlotte, Linkin Park, Bad Religion, Jimmy Eat World…



Да, да!
Не ме гледай, че се зарибявам по дръменбейс, транс и дъбстеп, пиша за чалга и знам всеки поп хит, още преди да се е завъртял по радио Фреш и Мад ТВ. 🙂

Започваме с Bad Religion, които издадоха своята петнайста!!! тава, озаглавена The Dissent Of Man. Момчетата показват,ч е с много постоянство можеш винаги да си на върха – първият им албум е излезнал година преди да се родя, но въпреки това, те продължават да са едно от най-големите имена в пънка, издават почти всяка година нови неща и са си изградили хипер разпознаваем стил, от който буквално не мърдат. Албумът си е ОК – както казах, типично Bad Religion – свръх мелодични, имат характерните бързи парчета, другите са по-мид темпо, никакви изненади, които имайки предвид историяте им е екстра!

Ето едно от новите парчета на бандата:

BAD RELIGION – AVALON

Jimmy Eat World пък издадоха седмия си албум – Invented, който вече се справя перфектно в американските чартове – #11 тази седмица в общата класация по продажби в САЩ, #3 при рок албумите и #2 при алтърнатив заглавията. За съжаление, все още не съм си купил албума им, но се доверявам напълно на мнението на kolegata Chris Fallon ot AbsolutePunk:http://absolutepunk.net/showthread.php?t=1935272.

Въпреки, че пилотният сингъл към новия албум на момчетата от Меса не ми хареса много:

Jimmy Eat World – My Best Theory

Време е за една рандъм находка, на която попаднах съвсем случайно. Лондонската поп-рок банда Graffiti6 и тяхното парче Stare Into The Sun. Не знам почти нищо за бандата, да ти кажа не ми се и рови да търся, но мога да ти кажа, че току-що са издали албум, който съвсем безплатно можеш да чуеш в техния Майспейс: http://www.myspace.com/graffiti6

Ето и песента, която привлече вниманието ми към

Graffiti6 – Stare Into The Sun:

Време е и за малко мейнстрийм! 🙂

Супер много менстрийм, поп мелодии, шарени татуировки, суууууупер яки мацки, малко китарки и да…:

Good Charlotte – Like It’s Her Birthday:

Linkin Park пък неотдавна извадиха нова тава, от която имат и нов сингъл. Много е странен – бийтът е фънки, има силни рага мотиви, а от друга страна е нещо като типичната мелодична балада, на бандата. Да не споменаваме и леки кънтри забежки! 🙂 Нищо особено, всъшност:

Linkin Park – Waiting for the End

Може би чак толкова не си очаквал, НО! ЕТО ТИ И НОВИЯ КЛИП НА МЕТАЛЯГИТЕ

CRADLE OF FILTH – Forgive Me Father (I Have Sinned)

Какво слушаме тази седмица – 13 нови хита!!!


Хей, хей! Тъй като няколко дни пространствено-времевият континуум ме беше погълнал в своята постоянна перманентност, си нямаш на представа колко нова музика съм ти подготвил! Една дузина страхотни парчета, разделени в 4 взиамно несъпоставими стилове! Read the rest of this entry

Младата д-р Дулитъл ще ти излекува домашния любимец*


Чалга, ретро и рок балади! Всичко това, без първото и третото е завладявало Острова, откакто торитата се завърнаха на власт!
Не ми ли вярваш – това е сингъл на около месец, а това, колкото и да е яко, (и не само щото Лили Алън е супер яка) си… мирише на соц., както би казал котаракът ми. Read the rest of this entry

Judge Shen реши: Официалният хит на Лято’10 е…


Кой по дяволите ще бъде хитът на Лято’10? Всъщност не че нещо, просто ми е интересно! За това ще разгледам Топ 5 предложенията за момента и тъй като съм нов тука, а трябва да ви задържа вниманието, ще започна с номер 1: Read the rest of this entry

%d bloggers like this: