Category Archives: Uncategorized

1 нощ, 10 бара, 13 бири и 1 ром!


Изображение
Липсата на планове в съботната вечер доведе до импровизиран пъб кроул в рекордните 10 бара! Ето как съвсем накратко се разви всичко:

Бар 1 – Wrong Bar
Обстановка – две мацки на бара, които си говореха по бизнес със шефчето и бармана (доколкото подразбрах искаха да правят парти в бара) + една компания от 5-6 човека под телевизора + 2-ма по-възрасти. нищо русо.
Питие – 1 жива бира „Петиьо океан“
Час – 5
Започнахме културно в Wrong Bar-а, който всъщност стана повод за всичко, което последва – тъй като нямаха канала, по който дават Арсенал – Фулъм.

Бар 2 – БГ Бара
Обстановка – 15-ина човека, нищо русо.
Питие – 1 Каменица, 1 Бекс
Час – към 6
Оттам решихме да чекнем БГ бара, където също имаше телевизор. БГ Бара бяха малко по-подготвени на концептуално ниво и бяха вързали телевизора с лаптопа и гледаха мача през някакъв онлайн стрийм. Съвсем леко
насичаше. Групичка малки (видима възраст 20-21) – две сладки мацки и три момчета; трима мъже, които гледаха мача – единият от Арсенал, другият от Ливърпул и Левски, хранеше Бербатов, познавал майка му + 4 момичета на видима възраст 28-32. Влизаха и излизаха още 4-5 рандъм човека. Междувременно мачът свърши (2-0, два гола на Санти Касорла) и поради липсата на по-нататъшен план решихме да си направим пъб кроул-че. Първа дестинация –
подземието на О!Шипка

Бар 3 – Барът на О!Шипка
Обстановка – чаровна сервитьорка, барманът ми изглеждаше познат отнякъде, две жени зад нашата маса на видима възраст 35-40, рожден ден с около 15-20 човека, основно мъже – в голямата зала, нищо русо.
Питие – 1 Апостел Брау, 1 Хайникен + хапване (зеленчуково шишче, голяма пица, разделена от 3-ма)
Час – към 9
Не бях ходил в О!Шипка подземието откакто не е клуб, до голяма степен се е запазил духът, стана ми носталгично.Там в играта се включи и Ани, видяхме Коко. В 9.30 ни дадоха
импровизирано пепелниче – малка чашка за шотове със салфетка и ледче.

Бар 4 – Флип Флоп
Час – към 11
Обстановка – 20-тина човека, основно малки момиченца. Само 1 русо. Като отидохме беше фул и нямаше къде да се паркираш, като си тръгвахме се беше поопразнило, въпреки, че стояхме само за 1 бира
Питие – 1 Козел

Сефте във флип-флоп, много приятна обстановка, още с влизането те удря сладко ухание на сангрия/греяно вино. Барманките са малко кисели, макар и с еднакви прически, пространството в бара и местата не са оптимизирани и не става за сядане – нито на ниската мебел, нито на залепения за стената бар. Иначе суперсладко местенце. Става за по едно бързо, хората изглеждаха свежи, един си циклеше на някаква дизайнерска програма и си бачкаше през цялото време. Видях Вероника – разхубавила е, забавна и палава и с греяно вино. Музиката беше супер добра – реге кавъри на популярни парчета – http://www.youtube.com/watch?v=C4ofAvZ35_4

Вече бяхме започнали да се понапиваме…

Бар 5 – НойБерлин
Час – към 12
Обстановка – 30-ина човека, алтърнатив-готик-гийк, барманката има огромни цици, но е доста височка. нищо русо.
Питие – 1 Бял Щърк (5и50 струва…)

За първи път и в Ной Берлин, малко се объркахме докато стигнем, тъй като си мислех, че е на Оборище и Черковна, а то се оказа горната. Алтернативно място, въпреки, че очаквах да е по-хипстърско. А то си е даже
олдскул – малко прекалено готик, нърдско и метълско ми дойде. Единственото хубаво беше, че имаше Бял Шърк за пет и педесе. Странна обстановка, някакви наподобяващи на китайски фенери, брандирани
с Джак Даниелс, диско топка, светеща в синьо и червено… Странна, фрийки работа, братче.

Изображение

Последваха серия от греди и 3 бара, които бяха затворени или не можахме да влезем.

Затворени – Баш Бара, Арт Бара (и двете на Иван Асен 2)
Не можахме да влезнем – Инк-а. Някaкви познати още отпред, което ме забави. Останалите влезнаха за 3 секунди и казаха, че е прекалено фул. Междувременно група малки пичета (вкл. 1 бр. страшно русо) също пробваха да влязат и си
излезнаха, така че явно наистина е било мега фул.

Бар 6 – Лорка
Час – към 1
Обстановка – фул, хипария, чужденци, 1 бр. страшно русо пиче с ризка+1 бр. страшно русо леко дърто + 1 бр. рандъм русо., много уютно
Питие – 2 Туборга
Лорка беше най-доброто парчи – музиката понякога дразнеше, но имаше супер неща, също – напр. Die Antwoord. Видях едно момиченце, което много ми се зарадва, въпреки, че се чудех кое е – оказа се едно малко от блока на баба ми, от съседния вход. суперсвежарка 🙂 По едно време едно момиче остана само по сутиен и повлече вълна от събличанки – по едно време имаше към 15-ина човека голи/по сутиени от кръста нагоре. Беше супер забавно.
А! Една ми вика – тебе те познавам – спал си в Йохохостела! (Варна) Не й вярвах, мислех, че се праи или се е наждребила. Даже ми каза кога и с кого. Беше права – преди 2 години. Помни да го еба, аз нея не. Сладка беше, ама тъкмо бяхме тръгнали да си тръгваме. Странна работа, братче.

След това тръгнахме към Билкова, но имаше сложен стол. Нещо не поискаха да пробваме в Бекярд. А пред Билкова нещо странно – две момичета от провинцията (хард акцент, едната беше страшно русо) се опитваха да си направят селфи… към 3 часа, ей така рандъм на улицата… Естествено се включих и им направих страшна фотосесийка, много бяха сладки.

Ани каза, че си тръгва. Някъде тогава със Стефан ни хрумна да направим броя на баровете двуцифрен. Миленка се изплаши и си тръгна с Ани 🙂 Оттук нататък не знам кое в колко часа се развива, тъй като Ани спря да
поства/тагва във Фейсбук и не мога да проследя историята 🙂

Тръгнахме към малките пет кьошета с идеята, че само там можем да направим 3 бара. Само Хамбара работеше.

Бар 7 – Хамбара
Час – към 4 сигурно
Обстановка – компания чужденци на бара + друга местна компания + още 2 мини компании по баровете, 1 бр. рандъм русо+1 бр. страшно русо.
Питие – Кептън Морган Спайсд
Много приятно в Хамбара, вдъхновяваща прокажена дупка. Малко набързо минахме през него – първо защото нямаше бира и жулнахме по 1 ром с 1 кола и второ, защото многото затворени заведения започнаха да ни стряска, че евентуално няма да можем да си изпълним мисията…
Барманката беше пияна – супер сладко! Освен това нямаше свободна чаша и ходи по баровете на втория етаж да намери чаша, която изплакна и ми сипа. Суперсладко за втори път! Никаква идея каква музика е имало…

Тук някъде решихме, че последният ни бар ще бъде The Black Lodge – защото звучи най-хард и заслужава да завърши великото ни дело! Освен това в повечето случаи като съм ходил е ставало бой или поне някакъв
скандал, така че това правеше неочакваният финал още по-сладък! Тоест ни оставаха още 2 бара дотам. Решихме да се насочим към Блек Лоджа, тъй като около него (стамболийски) има бая потенциални заведения. Сигурни бяхме, че ще се справим, само въпросът беше да не затвори Блек Лодж докато дойде времето му. Междувременно минахме покрай арт хостела – не бачкаше. Решихме, че няма смисъл да пробваме Амстердам.

Бар 8 – 4 Стаи
Час – ???
Обстановка – фул, яки хора, много познати, дръменбейсче, бая рандъм руси.
Питие – 1 Каменица или Ариана, не помня
4 Стаи беше супер и като музика и като обстановка и като хора, но там някъде започнахме да подозираме съдбата, че ни бави, за да ни преебе 😀 Видях Елиянка от класа на сестра ми, много е сладка. Напоследък супер
често я виждам в някакви късни часове на някакви места. Вече навън засякох и Вики – нея май също  на трезво не съм я виждал през живота си.

Бар 9 – Рокенрола
Час – ???
Обстановка – пълничко, основно мъже, 2-3 рандъм руси.
Питие – 1 наливна бира
Рокенрола винаги е било гадно – гадна музика, тясно, този път имаше основно мъже, като ги гледах бая от Турция. Нещо не ме кефеха. Включих се в Бенедикт Къмбърбач роля и се опитвах да позная кои са турци и кои не. Един го набедих, май ми се обиди. Имаше 1 групичка от само момичета. Едната ги снимаше. Много съм добър в снимките, предложих им да ги снимам, че да ги има всичките на фото. Добре, че Стефан е малко по-неспокоен и ме дръпна бързо. Щях да се заиграя и да преебеме двуцифренката точно преди финала. Фул фокус, мъжки глътки и сме на път към последния бар!

По пътя някакви турци, питам ги откъде са, казаха ми, че са португалци. Наругах ги и им обясних, че е обидно и недостойно да се правят. Тъпи парчета! Разбраха ме, накарах ги да ми обещаят, че няма да казват на хората, че са португалци. Опитаха ме да ме накарат да стана от Бешикташ, казах им, че Галатасарай са ми по-симпатични по цветова линия. Бая ни забавиха, добре че Стефан даваше зор. Тези бяха извънземни, мисията им беше да ни забавят и да ни преебе двуцифренката! Междувременно минахме покрай Флай бара и МаКартиса без даже да погледнам дали бачкат. Целеустременост, братче!

Бар 10 – Блек Лодж!!!
Час – ???
Обстановка – пред затваряне
Питие – 1 бира, май Ариана или Каменица.
Не искаха да ни продадат бира! Представяш ли си бе, братче – последен бар, запълнена двуцифренка, хващаме го да бачка и не искат да ни дадат пиене! Вярно, че затваряха, ама… Както и да е, в крайна сметка ни
дадоха и мисията беше изпълнена! Влезнахме вътре с ясното съзнание (да не кажа дори желание) да стане бой, ама нямаше с кой… Мисия изпълнена! Беше си бая сутрешно вече, но всепак пробвахме да влезем и в Морганса, ама всичко беше приключило.

Но не бяхме изпили последната си бира!

Тъкмо изкарваха баничките на спирката на трамвая на „Македония“ – взехме си по 2. Всичко вече е извън контрол, доволни сме, безсмъртни, праиме си квото си искаме. Взехме си трамвая до мол-а (никаква идея защо). Дотук 12 бири.

Решихме, че все пак можем да ги направим 15… От денонощното магазинче търся 1.5 л. бира – тъкмо за 3 🙂 Нямало такава. Нормално. Все пак взимам 3 литра бира – по 1певеце от литър и 1 кенче Каменица на човек. Продавачът и бакшишите на опашката не знаят какво се случва. Тръгваме да търсим място за пиене на 3 бири… Газиме през шорткъти и стигаме до градинката зад земеделието. Изпихме само кенчетата… Пак слезнахме на спирката на Македония – този път си взех 1 кифла с мармалад и 1 с шоколад. Дали не взехме пак трамвая… със сигурност взехме метрото.

Равносметката – 1 нощ, 10 бара, 13 бири и 1 ром! Страшно братче!

Снимки: (П) 2014 Ани

MUSIC IS IN THE AIR – в петък става ясна цялата програма на SEEME 6!


Тази година, шестото издание на най-голямата музикална конференция в България – SeeMe (South-Eastern Europe Music Event) ще се проведе между 8 и 11 октомври в София.

„Сериозната“ част на събитието ще се подели между два клуба – Sofia Live Club и Студио 5 (и двата в НДК), а програмата изглежда много много интересна.
В петък (30 септемрви), организаторите от United Partners ще обявяват пълната програма на фестивала, но ето и малко подробности „от кухнята” за това, което ни очаква:
Първа голяма изненада – тази година близо половината от темите са с по-скоро практична насоченост и ще бъдат полезни на всички музиканти – в събота (8 октомври) ще се проведе майсторски клас по вокално пеене с Франко Бертачи (САЩ), предшестван от дълга дискусия по различни теми, свързани с музиката и благотворителността; неделята (9 октомври) ще предложи диджей академия в две части; в понеделник – майсторски клас по китара (с Ерик Сардинас), майсторски клас по композиране, майсторски клас по продуциране на музика и „уроци по стил” със Сузана Капеяро.

Bastille – психо недоразумение с ебаси потенциала!


Тотална лудница, някакво момче от някоя от осемте части на Лондон с ебаси гласа прави ебаси нещата! Хипер отнесено, леко педофилски-гей акцент, със силна подложка, размита между инди-фолк, електро-поп и дъбстеп рока. Определено влудяващ и обсебващо!   Почти никаква инфо за твореца, освен, че се казва Дан, артистичният му псевдоним е Bastille и има три парчета + ремикси към тях. Ето ги и трите, като Icarus ми е най-силното:

Малко Гергьовденско дръменбейсче! London Elektricity – Meteorites / Noisia – Shellshock


Евалата, Жоре! Тази вечер/сутрин ще принесем в жертва на Армията от орки две рунтави ДНБ агънца – едното бяло, другото черно!

Започваме със съвсем беличкото, чисто и нежно като сълзичка – нова гениална вокална симфония от London Elektricity, озаглавена Meteorites! Парчето си е истинска класика, в него пее Elsa Esmeralda и е първи сингъл от новия албум на Tony Colman, озаглавен Yikes! Проекта можеш да изтеглиш оттук , а ето го и приказното анимирано видео към песента:

Ето го и лошото, но по-симпатично и любимото ми агънце – агресивното черно ShellShock, което идва от холандското трио Noisia, подкрепени от самите Foreign Beggars! Доста криви бийтове, агресивен саунд и лудо милитари видео – парчето определено си го бива.

На всичкото отгоре, можеш да си го изтгелиш безплатно от SoundCloud. Преди това – виж клипчето:


Екстремни експерименти – Flux Pavilion – Bass Cannon (Official Video)


Не просто разкъсващ бийт, криви, пронизващи слепоочието от вътрешната страна звуци и желание за самоубийствен хедбенг! Bass Cannon (да сигурен съм, че го знаеш) е новото на Flux Pavillion, което си има клипче, и в което своя нАучен труд и дългогодишен стаж в областта на звуковите експерименти е вложил и Doctor P. Парчето е легендарно!!! И си има съвсем достойна видео опаковка:

Калвинизирай се! Calvin Harris – Bounce (feat. Kelis)


Докато чакаме трети албум от Калвин Харис, можем да чуем част от едно от парчетата, които ще бъдат включени в него – Bounce, със специалното вокално участие и Kelis.

След зверския проект на певицата FlashTone (който между другото излезе точно по това време миналата година), едва ли има по-добър стил за нея – спокоен, мелодичен електронен поп наситен с извънземни синтезатори, в който безтегловният й глас просто потъва. Парчето още няма видео, но съдейки по безпричинната ескалация на активност в Ютуб канала на Калвин тези дни, можем скоро да очакваме нещо weird от него. Ето го и парчето:

Два масивни клубни трака – Melodrama & The Moment!


Нали си спомняш какво направи миналата година The One на Swedish House Mafia? Тази седмица попаднах на две циклични, приятни инструменталчета, които супер много ми напомнят един от най-големите денс химнове на 2010 г. и нищо чудно да се превърнат в клубните хитове на предстоящото  лято.

Започвам с по-интересното, дело на британския диджей Tim Mason – The Moment! Тракът вече се върти яко от едни от най-големите имена на клубната сцена, а на всичкото отгоре си има и ремикс от самия Steve Angello (първата минутка е скучна, можеш спокойно да я скипнеш):

Трака можеш да изтеглиш оттук

Въпреки името, си David Puentez е немски диджей, базиран в Кьолн, който също се опитва да си намери място под слънцето с грабващ и драматичен инструментал – Melodrama, като впечатление прави и друг негов трак – Angel. Така или иначе момчето си е наумило през 2011 г. да “blow the shit out of your ears”, както пише в Youtube визитката му. Мелодраматичният му хит звучи наистина масивно и нищо чудно да разтърси клубовете в цяла Европа това лято:

%d bloggers like this: