Архиви

Три различни албума за съвсем си обикновени си хорица си!


ОК, ще бъде кратък този път, защото съм болен и вече около 30 часа не съм излизал, почти не съм говорил по телефона, защото нямам глас и почти всяка дума, която чувам, че излиза от мен, въпреки, че гласът ми е толкова обезобразен, че почти не си го познавам е съпроводена с дразнещо провлачено търкане в цялата област между небцето и дробовете ми. Иначе съм екстра, много е яко да си лежиш два работни дни и да се чудиш какво да правиш. Лошото е че понякога ми става лошо и трябва да си лягам, което прекъсва лентяйството ми, а ако се унеса, след това ме е яд, че съм пропуснал ценни минути, в които вместо да спа, мога просто нищо да не си правя… 🙂

Та в момента ми се прави нещо, но в същото време ме и мързи. Имам чувството обаче, че ако препоръчам на някой тези три албума, които ще препоръчам след малко, и той ги хареса… всъщност много си хареса поне един от тях, след това може позитивната му енергия на благодарност към мен като човек, който му е казал за този албум, да се върне при мен и да ми помогне да ми случи нещо много хубаво… Звучи психо нали? Не съм сигурен дали д-р Минева ми е предписала точните лекарства… против гърло?! Така или иначе усещам, че “I’m loosing it”, така че давай по същество:

Mogwai – Hardcore Will Never Die, But You Will

Алтърнатив, емо, рок – меланхолично приповдигнато – NB!: инструментал

]

Перфектно с настроението и психичното ми състояние съвпада новата тава на шотландците Mogwai – Hardcore Will Never Die, But You Will. Почти изцяло инструментален, проектът е хипер успешен психо-експеримент с всякакви влудяващи, закачащи съзнанието или просто галещо мозъчната кора, мелодии. Много емоционално заглавие, в което наименованието на отделни песни е абсолютно ненужно. Поне аз не само не съм свикнал, но и мразя инструменталните проекти и абсолютно не виждам никаква нужда да се опитваш да измислиш заглавия на дадени парчета, след като е все едно как ще се казват и не са обвързани с някаква лирика. Даже много по-добре ще бъде да се наричат просто Track 1, #1, 001 или нещо такова. Парче като San Pedro пък е малко по-бързичко от другите и щеше да влезе много по-добре, ако имаше текст. Като цяло – спокойна тава, с доста моменти на драматизъм, няколко емоционални избухвания и страхотни мелодии. Колкото и да не очаквах – върви супер добре, много е приятно и е перфектно за бекграунд, докато правиш нещо жизнено важно… И все пак, има около 20 % шанс всичко това да се дължи на химическото, физическото и биологическо състояние в което се намирам.

Architects – The Here And Now

От новия британски хевиметъл – енергично, тежко, с отчасти мелодични вокали

]

Delete, Rewind бе първото парче от новия албум на Architects, което чух и то буквално ме зарази (не, не говоря за гърлото…) Проектът определено има искра – като се започне още от обложката. Иначе саундът си е типичен за британските метъл банди напоследък – тежък, мелодичен хевиметъл (не знам защо го наричат метъл кор) с доста пънк-рок вайб, редуващ се с по-бавни части, които неминуемо предизвикват отсечено вертикално движение на черепа и всички съпътстващи го атрибути и аксесоари като уши/очи/нос/гърло и т.н.

Вокалите са също структурирани по подобен начин – мощно дране на моменти, последвано от лирични чисти припявания, наситени с мелодия. В музиката на момчетата има адски много енергия, всичко звучи супер и ако не беше направено сякаш по калъп, щеше да е перфектно. Имам предвид, че са страшно стандартни, парчетата им се движат със сходна структура, последователност и саунд… Но ако си падаш по стила, който надявам се успях да опиша прилично по-горе – албумът е екстра. Мога да отлича парчетата The Blues, Stay Young Forever.

Cut/Copy – Zonoscope

Закачлив австралийски уейв-синт-инди-поп

]

Във всеки един друг случай бих определил албума на Cut/Copy – Zonoscope, като палаво хипарско гей диско! Но не и днес! Днес съм болен и лишен от чувство за хейт (както предполагам се усеща до момента). Затова ще ти кажа, че четиримата австралийски би-сладури правят захаросано синт-попче с високи гласчета, ритъм секция, караща ме да поклащам областта на тялото ми, намираща се между кръста и коленцата и хармонична отнесеност, така характерна за 60-те и 70-те години на миналия век. Чак ми идва да си нашлюза розовите заешки ушички и да танцувам в кръг на един крак, удряйки разхлабено дайре с огромно черно дилдо. И задължително да си припявам Уууу-ууу-ууу, с премрежен поглед, въртеливи движения на главата и страстно издадени напред устни (докато си пея ууу). И смятай, че правя всичко това чисто гол.

Отнесох се, но няма как – това е единственото, което мога да коментирам по приятния, нежен, алтернативен, ню-уейв електро закачлив синт-поп, който те очаква в Zonoscope. Въпреки странния подход и отношение, който демонстрирам към този албум – дай му шанс, става, само не прекалявай със слушането му.

Абе, от третия път гей става ли се?

Cheers,

Judge Shen!

%d bloggers like this: